Как България стигна до „апокалиптичния“ бюджетен дефицит (инфографика)

България няма да фалира, но лошото управление на държавните финанси в последните три години вече започва да дава своя негативен ефект. Апокалиптичният сценарий, при който България прибягва до заем от Международния валутен фонд и дори се променя курсът лева/евро, беше разкрит от финансовия министър Росица Велкова. Впоследствие тя смекчи тона, но проблемът, в основата на нейния най-негативен сценарий, остава, а именно – влошаването на публичните финанси.

Според разчетите на финансовото министерство при запазване на всички политики от последните години бюджетът излиза на голям минус – около 6.9%. Подобна "дупка" в бюджета не е виждана от финансовата криза в България през 90-те години. Страната не си позволи подобно неизпълнение дори по време на финансовата криза през 2009 г.

При тези параметри, без предприемане на консолидиращи мерки, се очертават редица рискове“, посочва министър Велкова по време на регулярното заседание на правителството от 15 март, сочи справка от стенограмата на срещата.

До бюджетен дефицит от 6.9%, който би зачеркнал влизането на България в еврозоната за много години напред, не се стига от днес за утре, а основите му бяха формирани още по време на…

…коронакризата

Например временната мярка за сваляне на ДДС за ресторантите, тежко ударени от пандемичните ограничения, очаквано отключи цунами от искания за същото и от други браншове. Идеята бе на тогавашното редовно правителство на ГЕРБ и „Обединените патриоти“, които въпреки предупрежденията на икономистите, решиха да отворят „кутията на Пандора“. Така последваха различни ДДС отстъпки, като например за фитнесите и други спортни активности, книгите, някои бебешки стоки. В опит да угодят на максимално широка група индустрии ГЕРБ дори намалиха ДДС за бира и вино.

И докато пандемията отшумя, от политическа гледна точка винаги е много трудно да се отнемат подобни придобивки. По тази причина временната COVID мярка, и то само за набор от определени бизнеси, продължава вече… трета година. За да се запазят се измислиха нови причини – енергийната криза, а в последствие войната в Украйна и инфлацията. И докато бюджетът губеше средства, бизнесите отчитаха рекордни печалби.

Използвайки тези кризи като оправдание, както и политическият хаос, в който се намира страната в момента, депутатите отново отвориха „кутията на Пандора“, като продължиха с диференцирането на ДДС – практика, която вече се премахва в Европейския съюз – и свалиха на 9% ДДС за топлоенергията и природния газ, както и акцизите по тях. Заличен до 0% бе и ДДС за хляба, както и по погрешка – за брашното.

Пенсиите

По подобен начин правителството на ГЕРБ започна с раздаването на COVID добавки на пенсионерите – по 50 лв. на месец без значение от осигурителния стаж, т.е. – на калпак, абстрахирайки се от това кой колко е работил и колко е допринасял за държавата, а кой колко нужда има. За харченето по това перо сумарно се даваха почти колкото за прословутата схема „60 на 40“ за запазване на заетостта в българските фирми.

И отново – въпреки че в дългосрочните си прогнози кабинетът на Бойко Борисов залагаше те да отпаднат, от политическа гледна точка се оказа много трудно да се отнемат подобни придобивки.

Впоследствие пенсиите бяха преизчислени, така че без месечната добавка всички пенсионери да получават по-висок доход. В първите дни от своя живот обаче правителството на Кирил Петков обяви нови антиинфлационни добавки към пенсионерите от по 60 лв. – отново на калпак.

И така половин година по-късно въпросните антиинфлационни добавки станаха част от основния пенсионен доход, което за пореден път изкриви пенсионния модел и намали значението на осигурителната тежест.

Освен самата добавка, за последните три години пенсиите бяха вдигани още четири пъти. Така от началото на 2020 г. до началото на 2023 г. минималната пенсия се повиши с над 100%.

Разбира се, в повишаването на доходите на възрастните хора на теория няма нищо лошо – предвид че от началото на 2023 г. близо една трета от тях получават пенсии в размер под линията на бедност, е обясним напорът те са се вдигат още.

Проблемът обаче е фундаментален, тъй като по-големите разходи за пенсии са неравномерно разпределени и нарушават доверието в пенсионно-осигурителната система, защото най-облагодетелствани са тези с най-ниски пенсии. Другият основен проблем е и дефицитът по Фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване“, който се уввеличава непрекъснато.

Системата отдавна не успява да се издържа само от осигуровките, както би трябвало да бъде, и държавата посредством различни данъци и такси дотира пенсионната система. Но с последния редовен бюджет за 2022 г. разликата между разходите и приходите във фонд „Пенсии“ възлиза вече на 6.2 млрд. лв., което показва, че 48% от разходите за пенсии не са покрити с осигурителни приходи, а от данъците на работещите хора.

Ето защо е нужна и цялостна промяна на пенсионно-осигурителния модел – за такава се говори от години и редица институции, като Фискалният съвет например, настояват за това. Последното редовно правителство – на Кирил Петков – бе дало заявка за извършването на подобна реформа – тя бе заложена и в подписаното коалиционно споразумение между „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, БСП и „Има такъв народ“, но така и не се случи.

Минималната заплата

По подобие на осъвременяването на пенсиите, вдигането на минималната заплата също може да бъде обосновано с осигуряването на по-достойни доходи и отговор на високата инфлация в България. От друга страна обаче това административно определяне на нивото ѝ, което често се използва и за популистки цели от страна на политиците – особено в непрестанната за последните две години предизборна кампания – вреди на бюджетите на бизнеса, а и на самата държава.

За последните три години минималната заплата бе вдигната от 610 лв. в началото на 2020 г. на 780 лв. от началото на 2023 г., което съответства на ръст малко под една трета. Според изчисления на служебния финансов министър Росица Велкова, представени в парламента миналата година,

увеличение с 10 лв. на минималната работна заплата (МРЗ) влошава дефицита с 50 млн. лв.“.

Това се дължи на факта, че голяма част от администрацията работи именно на най-ниското възнаграждение. Освен това нивото на минималната заплата е свързано и с различни социални и други плащания, като например обезщетението за отглеждане на дете.

Така вдигането на минималната заплата в последния момент от служебния кабинет на 780 лв. от 1 януари 2023 г. допълнително влоши бюджетния дефицит за тази година с около 350 млн. лв.

По последни данни на Националната агенция за приходите към края на 2021 г. доход до стойността на размера на минималната заплата, който тогава бе 650 лв., са получавали близо 1.5 милиона българи. 

Като се има предвид, че на избори гласуват под 3 милиона българи, добивате представа защо това е една от най-политизираните теми. Така предизборно – дни преди закриването на последния 48-ми парламент – депутатите успяха да обвържат минималната заплата като 50% от средната брутна заплата за страната.

Енергийната криза и цените на храните

Енергийните компенсации за бизнеса – по традиция за България отново за всички без изключение – струва над 5 млрд. лв. бюджетни пари за изминалата 2022 г. От началото на тази година те дори бяха увеличени, тъй като таванът, над който те се активират на свободната борса, бе свален от 250 на 200 лв./MWh, и то за цялата 2023 г. За щастие на бюджета, цената на електроенергията от началото на годината е значително по-ниска спрямо миналата и често се случва за първото тримесечие бизнесът да плаща за тока си сам без нужда от компенсации.

Според експерти обаче дяволът е именно в изплатените през изминалата година огромни компенсации дори за успешните бизнеси и тези, които дори печелят от енергийната криза, като руската рафинерия в Бургас, която е най-големият получател на компенсации. А сега държавата иска да си ги върне посредством идеята за нов данък „свръхпечалба“. С него служебното финансово министерство се надява допълнително да обложи завишената печалба на редица предприятия и да успее да „върже“ държавните финанси.