Как за 4 дни Ердоган срина лирата с над 3%

След петседмично рали, при което турската лира се повиши със 7% спрямо долара, тя изгуби близо половината (3.14%) от увеличението на фона на заформил се политически спор – турският президент защити подхода на предишния управител на централната банка, при когото валутата достигна до историческо дъно през 2020 г.

Напрежението ескалира, след като миналата седмица водещата опозиционна Републиканска народна партия (CHP) започна кампания в социалните медии срещу Берат Албайрак, критикувайки го че е отговорен за стръмния спад на турските валутни резерви през двугодишния му мандат, приключил внезапно с оставката през ноември.

В отговор Албайрак наруши четиримесечното си мълчание в събота чрез изявление, споделено от неговия адвокат, с което заплашва да съди CHP и други критици за клевета. Моралните щети той оцени на 500 хил. лири (71 150 долара).

Ердоган защити политиките на бившия министър по време на реч в Измир в понеделник. Той каза, че Албайрак е изпълнил задълженията си в рамките на „пазарните правила и закони“, за да поддържа целите на паричната политика.

Коментарът му засили спекулациите, че централната банка може да се откаже от политиките, подхранващи най-голямото рали на развиващите се пазари тази година. Това прави търговците по-предпазливи, в случай че централната банка е под политически натиск да не увеличава допълнително разходите по заеми, дори когато лирата започне да се колебае.

„Крехко“ време за Ердоган

Спорът идва в „крехко“ и несигурно време за Ердоган. Подкрепата за него се колебае в последните публични проучвания в резултат на икономическите затруднения и нарастващите цени на храните в цялата страна, припомни Емре Пекер, директор на политическата консултантска компания Eurasia Group.

В коментарите на Ердоган виждам типичен опит за отклоняване на вината и промяна на разговора с тези теории на конспирацията, за да се опита да освободи правителството от отговорност“, допълни той.

Въпреки че лирата постигна печалба под новото икономическо ръководство, което накара Международния валутен фонд да повиши прогнозата си за растеж на турската икономика до 6% през 2021 г., Пекер каза, че голяма част от скорошния приток на пари в страната е спекулативен. Той изтъкна и факта, че преките чуждестранни инвестиции продължават да изостават, както в други страни, вследствие на пандемията.