Какви са вариантите на България за погребване на ядреното гориво?

Рано или късно България трябва да вземе решение какво да прави с високоактивните ядрени отпадъци от АЕЦ „Козлодуй“. Напоследък все по-често започна да се говори по темата, тъй като това е основен въпрос, който трябва да бъде разрешен, за да се развива ядрената енеретиката в страната ни, каквито са плановете в момента. В противен случай пред разширяването на мощностите в централа ще стои голям проблем.

България още не е в положение, в което решение трябва да се вземе веднага и е належащо и се движи горе-долу с останалите ядрени държави в ЕС, които нямат крайно решение. Вариантите затова какво следва да правим с високоактивните ядрени отпадъци бяха очертани на семинар на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), която е отговорна да следи процеса. Експертите все пак препоръчват решение да бъде взето при най-ранен етап от експлоатацията на ядрена централа, а у нас той отдавна мина.

Проблемът с междинното съхранение е решен

Затвореният ядрено горивен цикъл включва добиване, преработка и конвертиране на уран, обогатяване по уран-235, производство на ядрено гориво, експлоатация в ядрен реактор, временно съхранение на отработено ядрено гориво (ОЯГ), преработка на ОЯГ и погребване. България реално започва този цикъл от експлоатацията, тъй като ние не произвеждаме ядрено гориво.

Накратко, след като се извлече горивото от ядрените блокове то преминава във временно (междинно) съхранение, което е на самата площадка в АЕЦ „Козлодуй“ или се изпраща за преработка.

Първоначално то може да се съхранява минимум между 3-4 години (в зависимост от типа касети) в приреакторните басейни (БОК). След това ОЯГ се отвежда в хранилище с технология за съхранение под вода (мокър ХОГ), където може да се съхранява в зависимост от ресурса на съоръжението като в Козлодуй той е за 30-40 години и сега е в процес на продължаване срока на експлоатация. Ако не се извозва гориво за преработка от 5 и 6 блок в трета страна, то „мокрия“ ХОГ в Козлодуй има капацитет да поема горивото им до 2032 г. Дотогава трябва да се намери решение за временно съхранение по сух способ, казаха още от ядрения регулатор.

Последният етап за временно съхранение е „сухо съхранение“, което е в специални контейнери, където срокът е 50 години, но засега те са само за гориво от малките реактори ВВЕР-440, но има разширение, с което е предвидено да може да се съхрнява и горивото от ВВЕР-1000 като за целта АЯР трябва да лицензира контейнерите.

На всяко от тези хранилища може да му бъде удължен срокът, а може да бъде построено и ново. 

Временното съхранение на горивото на площадката дава достатъчно възможност, за да може да бъде решен въпросът за следващия етап - дълговременното съхранение или погребването на ядреното гориво”. По груба сметка това са 85 години време, което никак не е малко“, коментира заместник-председателят на ядрения регулатор Борислав Станимиров.

Прерабтока преди погребване

Преди да бъде дълбоко погребано вариант за ядреното гориво е да бъде преработено в трета старана, която след това ни го връща в специални стъклени контейнери. До преди няколко години след експлоатация в 5 и 6 блок горивото се изпращаше за преработка в Русия по договор с ТВЕЛ от 1996 г. Там извличат от него плутония и рециклиран уран и може да се ново гориво с тях. Последните изпратени за преработка касети (192 на брой) са през 2022 г. и след началото на войната в Украйна практиката се прекратява. Причината е усложнената обстановка, тъй като процесът по извозване е много дълъг, случва се в конкретен период и като цяло не е достатъчно безопасно да се вози такъв отпадък.

Русия обаче по договор ни връща високоактивните отпадъци, които някога трябва да бъдат дълбоко погребани. Кога ще се случи това не е конкретно ясно, тъй като за целта трябва да бъде утвърдена определена методика между двете страни и 10 години след това те ще започнат да ни връщат контейнерите.  

Дълбокото погребване не може да се случи в друга страна като правилото е посочено в Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци.

След като приключи срокът на временно съхранение в Козлодуй трябва да се вземе решение дали горивото да се изпрати за преработка в трета страна, не е задължително това да е Русия. България вече обмисля и този вариант, стана ясно по време на изслушване на служебния министър Владимир Малинов в парламента през лятото.

Погребването е проблем

Решаването на следващия проблем с дълбокото погребване изисква много време, много сериозно финансиране и съответно трябва да се преодолеят и социалните проблеми, обясниха още от АЯР. Погребване на ОЯГ или радиоактивни отпадъци (РАО) е в подходящо съоръжение или място без намерение за последващото им извличане. 

България е страна, в която има условия за изграждане на такова хранилище, но реални стъпки все още не са предприети като ние сме на етап изледване на територии като най-подходящи са скалите гранит и седиментни скали. Севрна България е най-подходяща за изграждане на дълбоко хранилище, допълниха от АЯР. По думите на председателя на регулатора Цанко Бачийски причината да се намира трудно място за съоръжението е по-скоро общественото неодобрение на подобен тип проект. Въпреки че няма инциденти с такъв тип отпадъци за хората темата е много деликатна.

Като цяло възможностите за управление на ядреното гориво са да се погрижим за остъклените високорадиоактивни отпадъци или като цяло за горивото, но при всеки случай то трябва да бъде погребано. По-сложният вариант е погребването директно на горивото след междинно съхранение, защото изисква определени условия, каза още Бачийски.

Обемът на подобно съоръжение под земята не е огромен, може да си представим, че е с размерите на обикновена сграда, която ще се намира на около 500-600 метра под земята. 

Ако в България бъде изградето такова хранилище в него ще могат да се съхраняват заедно и руското, и американскто ядрено гориво, както и обработено и необработено гориво.

По света вече се проучват и други методи за погребване като сондажният, който е алтернативна концепция към която има засилен интерес последните години. При него се разчита на геоложката среда като зоната за погребване е до 5 км. Преди време САЩ са планирали такъв сондаж, но е отложен и възможността остава недостатъчно изследвана. 

Как го прави Финландия?

Финландия е на последния етап от реализацията на дълбокогеоложкото си хранилище за ядрено гориво, за него разказа Боряна Чакалова, експерт към Агенцията.

Страната е избрала горивния цикъл, при който след експлоатация горивото ще се погребва и няма да се преработва. Там процесът също е започнал много отдавна - 1983 г., когато се стартира сканиране на територията на цялата страна. За 2 години се отделят 100 перспективни площи, след детайлно проучване се подбират 6 площадки, през 1993 г. на тях се правят още по-подробни изследвания, както и ОВОС и на шестте. Започват се и разговори с местните жители, тъй като площадка може да се избере само, ако общината е съгласна. Една от общините в крайна сметка одобрява този проект и се взима правиелствено решение за изграждане на хранилището Onkalo. То започва 2004 г. и в момента е в период на изпитания като се очаква 2026 г. да бъде въведено в експлоатация.

Хранилище "Радиана" 

Нациналното хранилище на площадката на АЕЦ "Козлодуй" - "Радиана" е почти готово като то е само за ниско и среднорадиоактивни отпадъци.

"Радиана" е траншейно хранилище с многослойно покритие, инженерна бариера като ще бъде направена и засипка и всички други ядрени отпадъци от централата ще бъдат погребани там. В хранилището ще бъдат преместени отпадъците Нови хан като това най-вероятно ще се случи следащата година, а 2026 г. започва извеждането му от експлоатация. 

Подобен тип хранилища има и в много други европейски страни като Испания, Япония, Франция и др.