Какво пречи на австрийския бизнес в България?
Само една четвърт от австрийските фирми у нас планират нови инвестиции през 2021 г.
Снимка: Pixabay
~ 3 мин.
Антония Симова По-голямата част от австрийските фирми в България са били леко засегнати или изобщо от коронакризата, но въпреки това голяма част от тях са отложили плановете си за нови инвестиции в страната, като едва 25% планират да осъществят такива през 2021 г. Добрата новина е, че компаниите категорично отказват да освобождават персонал предвид затрудненията при намиране на квалифицирана работна ръка – едно от най-големите главоболия пред инвеститорите от Австрия наред с липсата на инфраструктура, непредвидимата икономическа политика и корупцията. Това показва проучване на търговския отдел на Австрийското посолство в България.
Според него въпреки трудната 2020 г. основната част от австрийските фирми в България не за съкращавали служители, а голяма част от тях не са намалявали и възнагражденията на персонала си – мярка, до която немалко компании опряха по време на извънредната ситуация. Данните показват още, че 91% от компаниите не смятат да освобождават част от екипа си и през 2021 г., а 16% от тях дори прогнозират увеличаването му. Именно 16% очакват и подобряване на бизнес климата в България през 2021 г.
Намалението в оборота и затруднението при плащане пък са двете най-тежки последствия за бизнеса от коронакризата досега за австрийските работодатели в България. Над половината от тях посочват, че оборотът им намалява, а само при 25% има ръст. За 2021 г. най-много фирми очакват да няма промяна на приходите им. Въпреки затрудненията обаче 70% от тях не са използвали държавна помощ, а за само за 15% тя е била полезна. Според анкетата бизнесът очаква влиянието на кризата да продължи до 2022 г.
Инвестициите в образование връщат инвестиции в икономиката
Една държава трябва да инвестира повече в образование, ако иска да привлича инвестиции и да подобрява инвестиционния си климат, а австрийските фирми в България имат очаквания към правителството да направи това“, коментира Улрике Щрака, ръководител на търговския отдел в посолството.
За подготовката на кадрите и работата на учебните заведения говориха и двама представители от бизнеса – Атанас Буглов, управител на Wienerberger и Климентин Чернев, съуправител на Alukönigstahl. Те посочиха, че бизнесът им страда от липса на квалифицирани електротехници, механици и редица други специалисти в области като топлотехника, логистика, машиностроене, от което „страда и цялата икономика на България“.
„В частния бизнес има доста напредничави архитектурни бюра, които използват много софтуер. Проблемът с кадрите и компетенциите на младите в България обаче е огромен. Нивото на дигитализация в един от основните университети в страната – УАСГ – не е на достатъчно високо ниво. Предполагам, че има и други университети, а студентите се нуждаят много от дигитализирано направление и компетентни преподаватели. Именно тук е и ролята на държавата, която да внедрява софтуери и да прави конференции и семинари“, заяви Чернев, който е и преподавател в УАСГ.
Според Буглов пък специализираните средни училища не правят достатъчно учениците още от средното образование да се запознаят в детайл с професиите, за които учат.
Кое още пречи?
„Определено сме от компаниите, които неведнъж сме препоръчвали на самото правителство, не само ясна макроикономическа политика в страната, така и по-бързи процедури, защото нашият бизнес е свързан с добивни дейности – глина и следователно концесии и разрешителни, за които се чака с години, което не е задоволителен срок“, посочи Буглов.
Вечно в криза
Въпросът как България успя да запише много по-малък спад в сравнение със страните от Западна Европа, като Австрия, бе зададен и по време на представянето на данните от проучването. Докато в Австрия икономиката се е свила с почти 8% през 2020 г., за България се очаква да бъде около 4.4% според Българската народна банка. Улрике Щрака се опита да обясни явлението с различията в историята.
Сравнително по-високият спад в Австрия спрямо България се обяснява и от възможността много фирми да са използвали кризата като повод за сериозни съкращения и затваряне на бизнес, който още преди време вече не е бил конкурентноспособен. Забелязват се и други различия: българските предприемачи са свикнали да действат в кризисни ситуации, те са изобретателни и не очакват помощ отвън“, коментира тя.
Според нея традиционно хората в Източна Европа са гъвкави и се адаптират лесно. Тези способности в Австрия не са толкова силно изразени, защото там се планира повече и човек не е толкова гъвкав, когато има промяна в ситуацията.
Търговията
Въпреки че търговията между двете страни спадна значително (с над 8%) през пандемичната 2020 г., тя все още е над 1 млрд. евро, като за България Австрия е вторият по големина търговски партньор. Страната ни е на 27-мо място сред външнотърговските партньори на Австрия, а в класацията на България Австрия заема 14-о място. За 2019 г. външнотърговския обем в между страните е възлизал на 2.3 млрд. евро, като от тях делът на търговията със стоки е 1.3 млрд. евро, а с услуги – 1 млрд. евро.
Най-големите австрийски фирми в България
С ниво на инвестициите от 2.7 млрд. евро (според данни на Австрийската национална банка) Австрия е сред най–големите чуждестранни инвеститори в страната. Сред австрийските фирми са A1, ЕVN, Raiffeisen, OMV, Vienna Insurance Group, Mondi, Billa, Kronospan, Palfinger, Knauf, Uniqa, Wienerberger, AluKönigStahl, Sportalm и Baumit.
