Калфин: Неочаквано много българи не търсят работа
Той разкритикува населението на над 50-годишна възраст, че масово отказва да се записва на курсове за преквалификация
Много по-голям от очаквания е броят на българите, които над година са без постоянна работа и не търсят такава. Това коментира в сутрешния блок на bTV бившият социален министър Ивайло Калфин по повод ново проучване на изследователския център „Тренд” по поръчка на фондация „Фридрих Еберт”.
Според въпросното проучване 30 хил. от българите в трудоспособна възраст повече от една година са били без постоянна работа и в момента не търсят такава. По думите на Калфин това е 10% от трудовата сила в страната и, ако те започнат да работят, могат да се превърнат в голям ресурс за икономиката.
От 30-те хиляди неработещи на постоянна длъжност 17% са признали, че при възможност работят „на черно“, а 10% са посочили, че доходите им са от сезонна работа в чужбина. По-притеснителен според Калфин обаче е високият брой хора, които разчитат само и единствено на доходите на друг член от семейството. В същото време повечето от разчитащите имат деца. „Това генерира бедност и разделение в обществото”, подчерта Калфин, като допълни, че етническите различия не са толкова големи.
Повече от поливаната от респондентите в проучването на „Тренд“ са изявили готовност да започнат работа срещу адекватно заплащане, като в повечето случаи говорим за възнаграждение в рамките на 1000 лв. месечно. Висшистите са по-мотивирани, като сред тях преобладава и мнението, че човек, който отказва предложена му работа, не трябва да получава пари от държавата.
Бившият социален министър обаче определи като „смущаващ“ факта, че 80% от анкетираните са заявили, че търсят работа с помощта на близките си. „Това е една голяма въпросителна пред институциите, хората не се обръщат към институциите”, коментира Калфин. Той изрази критика спрямо населението над 50-годишна възраст, че масово отказва да се записва на курсове за преквалификация и не прави нищо, чакайки един ден да получи социална пенсия.