Келнер, сметката... моля!?

В народопсихологията на българина лятната ваканция е задължителна. Тя е толкова важна, че има семейства, които отделят значителна част от годишния си бюджет, за да достигнат до брега на морето. От своя страна българският туристически бранш, движен от непреходното мото „Ден година храни“, се опитва всячески да се възползва от готовността на летовниците да харчат.

И, ще каже някой, това е нормално за курортите по целия свят. Но в непрекъснатите медийни репортажи, които разкриват фрапиращи практики у нас, оставя впечатлението, че наред с лошата туристическа услуга, хотелиери и ресторантьори като че ли имат една основна цел – да заблудят туристите, за да им вземат парите.

Тази седмица, например, изтече видео в социалната мрежа Facebook, в което семейство е шокирано от сумата, която трябва да плати в ресторант във Варна за три пържоли – общо 450 лв. Причината за високата цена е специалният сорт месо, от което е приготвена пържолата. Но, има и друга уловка – цената, упомената в менюто, е за 100 гр., а не порция. 100 грама стрували близо 35 лв., а трите пържоли били 1400 грама.

Снимки: Стопкадър от клип във Facebook профила на Jivei Jivej

Трикът с цена за малък грамаж и необходимостта да се смята наум колко би струвал целият артикул започна да се ползва първо от търговските вериги, притиснати от нарастващите цени, които започнаха да плашат хората. Но докато в хипермаркета все пак клиентът има време добре да огледа и да смята, ако се налага, в ресторантите тази практика не е често срещата и поради тази причина хората не се зачитат особено в ситния шрифт в менюто. Тя носи след себе си много въпросителни – от това дали подобно описване е законно до отношение на бизнеса и опитите им да те „прецакат“.

Какво казва законът?

Член 19, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, който се отнася до обозначаването на стоките и цените на услугите, казва: „Цената се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой“. Следователно всички ресторантьори, решили да обявят цена за 100 г, а не за порция, са в пълното си право. И могат да „играят“ с грамажа, както си поискат, за да объркат допълнително хората.

Всичко трябва да е много подробно описано в менюто. Не с малък шрифт, не под линия. Добре е да има междинна сметка, когато Ви се донесе порцията, за да видите реално за какво плащате“, коментира за Economic.bg Габриела Руменова, основател на платформата „Ние, потребителите“.

Тя разказва и за други нелоялни практики, на които се е натъкнала това лято в Созопол. Масово по централните улици на града има търговци, които предлагат храна. На една Габриела попада на табела с цена за порция салата. При покупка обаче се оказва, че цената е за грамаж, а обяснението на търговците е, че просто са объркали надписа.

Качеството струва пари...

Няма как нещо да е качествено и да не е скъпо“...

...казва Емил Коларов, председател на Съюза на заведенията в България (СЗБ) по повод цената на въпросната пържола. Според него сортът месо, който е поръчан, е скъп.

Коларов е на мнение, че към бранша в България има масови атаки и негативни коментари. И на фона на това каквото и да се каже или коментира е излишно.

Смятам, че за определени продукти цена на грамаж е по-коректно както за бизнеса, така и за клиентите. Не за всичко, но за някои неща. Така правя и аз. В България искаме качество, но да е евтино, няма как“, казва още той.

„В случай на съмнение в грамажа, клиентите имат право да подадат сигнал към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН)“, добавя Руменова. Тя е категорична, че подобни практики са некоректни и трябва да бъдат прекратени.

Всъщност, тук не става въпрос за това колко скъпа храна си поръчал или забравена ли е запетайката при описанието на продукта. Говорим за коректно поведение от страна на бизнеса, който очаква клиентите да се върнат отново и да изберат Българското Черноморие пред Гърция, Турция, Албания. Самият бизнес вече открито признава, че качеството на продукта, който се предлага в сектор „Туризъм“ в България, е огромният проблем. И докато той не се подобри, няма как да очакваме повече туристи или по-малки опашки по границите в посока Гърция и Турция.

Но от множеството неприятни ситуации, в които биват поставяни клиентите, както и от оправданията на бизнеса, стигаме до извода, че браншът просто не вижда проблем в поведението си. Да, то изглежда е Законно, но непрофесионално. Задължение на клиентите пък е да четат какво поръчват. Но докато всеки си гледа само неговия интерес, и не приема критика, ситуацията няма да се промени.