Кирил Петков е обещал да изнесе „Струма“ от Кресненското дефиле
Неправителствената организация, която се бори за опазването на природата в Кресненското дефиле, е получила уверението лично от премиера Кирил Петков
Последният 23.6-ĸилoмeтpoв участък от магистрала „Струма“ – между Крупник и Кресна – ще минава по ново трасе. За него ще бъде направена и нова екологична оценка. За това са се договорили премиерът в оставка Кирил Петков и неправителствената организация „Да спасим Кресненския пролом“ на среща, проведена в понеделник.
На практика това означава, че сeгaшният вapиaнт, ĸoйтo бe избpaн oт пpaвитeлcтвoтo нa Бoйĸo Бopиcoв, отпада. При него тpaфиĸът в пocoĸa Гъpция трябваше да минaвa пo cъщecтвyвaщия път E79 пpeз дeфилeтo, a в пocoĸa Coфия – пo нoв път изтoчнo oт нeгo.
Сега Агенция „Пътна инфраструктура“ ще трябва да разработи нови проекти за останалите два варианта на трасето – движението изцяло да бъде изнесено по склоновете на Пирин или да бъде изграден тунел през дефилето.
Премиерът изрично обяви, че не може да чакаме още и трябва да стъпим на здрава основа, за да задвижим проекта. Бяха дадени ясни нареждания на Ивайло Стайков (бел.ред. – зам.-регионалният министър, назначен от Петков) да бъде наредено на АПИ да започне спешно допроектиране на вариантите извън пролома и спешно да възложи нова процедура по оценка на околната среда“, заяви представителят на неправителствената организация Даниел Попов.
„Да спасим Кресненския пролом“ даде пресконференция, на която стана ясно, че заради застоя на проекта България е загубила европейско финансиране в размер на 500 млн. евро за последния участък от магистралата. Той бе включен в приключващата програма „Транспорт и транспортна свързаност“. Така при сегашния програмен период проектът ще получи финансиране в размер на 150 – 200 млн. евро, защото Министерството на транспорта е предложило за финансиране други жп и интермодални проекти. Според експертите от организацията това означава, че дофинансирането от страна на България ще е в по-голям размер.
Националният принос ще трябва да бъде от порядъка на милиард, т.е. ще удари по джоба на всеки от нас“, заяви Даниел Попов от организацията.
От институциите до момента не са съобщили официално резултатите от срещата на премиера с „Да спасим Кресненския пролом“. Единствено бе изпратено прессъобщение от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), в което се съобщаваше, че зам.-министър Ивайло Стайков, който замества ресорния Гроздан Караджов, ще има среща в Министерски съвет, на която ще бъде обсъдена съдбата на големите инфраструктурни проекти в страната, включително и „Струма“.
На пресконференцията днес представителите на неправителствената организация обвиниха АПИ и МРРБ, че умишлено са бавили проекта и не са предприели никакви реални действия, за да задвижат процедурата. Те са обнадеждени, че след ангажимента, поет от премиера в оставка Кирил Петков днес, строителството може да се "отпуши", и то така, че трасето на аутобана да не уврежда нито природата в Кресненския пролом, нито земеделските земи на жителите в района.
Припомняме, че регионалният министър Гроздан Караджов и екоминистърът Борислав Сандов влязоха в задочен спор за трасето на магистралата. Сандов поиска то да минава първо по склоновете на Пирин, а след това защити варианта за дългия тунел. Бе създадена работна група с представители на МОСВ и МРРБ, която трябваше да вземе финално решение за трасето. В интервю за economic.bg Петко Ковачев, председател на Институт за зелена политика и член на коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“, заяви, че реално ще се избира между двата варианта.
В началото на юли ресорният министър в оставка Гроздан Караджов заяви, че именно участъкът между Крупник и Кресна има потенциал да събори правителството. Тогава той заяви, че е протегнал ръка към министъра на екологията и е съгласен и двете платна на магистралата да минават върху източния склон на Пирин.
В края на юли пък вече смененият зам.-министър на регионалното развитие Явор Пенчев посочи, че топката е в ръцете не Министерството на околната среда и водите (МОСВ), което трябва да направи проверка на съответствието на съществуващия ОВОС с природозащитните цели на зона Кресна.