Китай продължава да унищожава озоновия слой

Подписаният през 1987 г. Протокол от Монреал забранява употребата на химикали, които създават дупка в озоновия слой и които предизвикват голямо безпокойствие сред еколозите. Слоят, съставен от озонов газ, защитава живота на Земята от вредната ултравиолетова радиация от Слънцето. Конкретно споразумението ограничава употребата на хлорфлуорвъглеводороди (CFC) и свързаните с тях химикали (най-често фреон), които са широко използвани при производството на хладилници и изолационни пени.

През 2017 г., 30 години по-късно, беше регистрирано на озоновия слой. През месец май обаче беше публикувано изследване в списанието Nature, което постави прът в колелото на празненствата от добрата новина. Според новото проучване, ако всички държави, подписали протокола, го спазваха, то системите за наблюдение не би трябвало да отчитат никакви емисии от CFC. Това обаче не е така.

Вредата, която нанасят емисиите CFC на озоновия слой. В синьо са очакваните резултатите, а в лилаво - реалното положение.

Въз основа на анализираните данни проучването предположи, че източникът на мистериозните емисии, които дори нарастват, се намира някъде в Източна Азия. Веднага базираната в Лондон благотворителна организация Environmental Investigation Agency (EIA) се зае да проучи въпроса.

Днес EIA публикува доклад, който решава мистерията. Проучването на организация е установило, че китайски производители – най-малко 18 компании от 10 провинции в страната – са намерили начини да заобикалят спазването на закона и да продължат да използват CFC-11 (трихлорфлуорметан). Според проверката на EIA по-голямата част от мистериозните емисии може да бъде обяснена с употребата на забранени субстанции от страна на компаниите в Китай.

Китайските производители са обяснили на EIA, че продължават да намират вратички да използват CFC-11, защото е най-добрият химикал, когато става въпрос за производство на изолационни пени. В азиатската страна има голямо търсене на такива пени, поради бума на строителството в страната. Освен това CFC-11 е евтин и лесен за създаване в сравнение със законните му алтернативи.

„Маржът на печалбата е бил много висок, търсенето е било високо, а рисковете са били много ниски”, обяснява Ависа Махапатра от EIA. „Това е позволило на тези компании да използват трихлорфлуорметана толкова крещящо очевидно и затова смятаме, че е толкова разпространен”, добавя тя.

Не става дума обаче само за озоновия слой и лошите новини не свършват дотук. Освен че изтъняват и пробиват озоновия слой, хлорфлуорвъглеводородите (CFC) и техните законни алтернативи – хидрофлуорвъглеводородите (HFC) – са мощни парникови газове. Всяка молекула от тези газове има хиляди пъти по-голямо влияние в запечатването на слънчевата топлина и затоплянето на планетата, отколкото въглеродния диоксид.

EIA изчислява, че емисиите от CFC на Китай от 2012 до 2022 г., ако изхвърлянето им продължи без понижение, ще бъдат общо 148 хил. метрични тона. Това се равнява на 702 млн. метрични тона емисии въглероден диоксид или на 16 големи въглищни електроцентрали, работели през всички тези 10 години.

През 2016 г., след години на обсъждания, страните, подписали Протокола от Монреал, сред които е и България, приеха Изменението от Кигали. То излага конкретни начини, по които страните също така могат да спрат употребата на хидрофлуорвъглеводородите, които не увреждат озоновия слой, но са група от не по-малко слаби парникови газове.

Добрите новини са, че Протоколът от Монреал е правно обвързващ. Това означава, че САЩ могат да започнат разследване относно употребата от Китай на хлорфлуорвъглеводороди. Възможно е дори от Вашингтон да наложат глоба на азиатската страна, че не се придържа към това, което е подписала.