Костов: В стремеж към бюджетен излишък парите за ВиК сектора са малко
Премиерът Бойко Борисов трябва сам да реши водната криза в Перник, смята предшественикът му на поста
Според Иван Костов финансовият министър Владислав Горанов носи голяма отговорност за кризата в Перник
~ 3 мин.
Освен двамата пряко отговорни министри – на околната среда и водите (Нено Димов) и на регионалното развитие и благоустройство (Петя Аврамова) – за водната криза в Перник сериозна отговорност носи и министърът на финансите Владислав Горанов. Това е мнението на бившия премиер на България Иван Костов, изразено пред БНТ.
„Една от основните слабости за неизпълнението на инвестиционната програма за ВиК сектора е недостатъчното финансране. Там се правят големи икономии, за да се намалява бюджетният дефицит или да се прави излишък“, обясни той.
По думите му сегашния премиер Бойко Борисов не може да се довери напълно както на Димов, така и Аврамова, тъй като те не са от ГЕРБ, а от коалиционните партньори – единият е предложен от „Атака“, а другият – от НФСБ.
Именно затова Борисов трябва сам да вземе решения по отношение на водната криза и да не се доверява на ресорните министри, защото те са част от проблема и ще му представят друга картина.
Костов напомни, че недостигът на вода по принцип се разглежда като проблем за националната сигурност, защото от липсата ѝ страдат хората, екосистемата и индустрията. Той коментира, че съществуващите стратегии, програми и други нормативни документи предлагат добри решения, но „няма полезни ефекти, защото цялата тази нормативна основа, върху която се гради управлението, не се изпълнява“.
„Министър-председателят, освен ловък политик и комуникатор, трябва да влезе в тази роля на най-висш публичен управител на страната. Той не бива да се доверява на преценката на отговорните министри и висшия ешалон на администрацията, защото този сегмент е отговорен за ситуацията, те ще му представят друга картина. Затова би трябвало той лично да се запознае с тези документи, сам да си състави становище и да реши как да действа и политически, и управленски“, заяви бившият премиер. По думите му значителна част от администрацията и дори самите министри проявяват неразбиране и неглижиране на проблемите във водния сектор.
„Те не разбират и вероятно не са в състояние да наложат изпълнението на тези много добри решения, които са предвидени. Това е много голям проблем и това не сочи само проблеми във водния сектор, очевидно е, че трябва да се огледа настрани“, каза още Костов и добави, че вероятно затова Борисов няма на кого да се довери.
Костов коментира и посещението на Бойко Борисов в САЩ. Определи срещата Тръмп-Борисов като успешна, но посочи, че след нея у нас се е акцентирало върху въпроса за визите, докато в съобщението от Белия дом се говори за националната и енергийна сигурност, корупция, свобода на медиите - проблеми, които са от българския дневен ред.
"Аз мисля, че най-големият геополитически проблем за нас е излизането на Великобритания от Европейския съ'з", посочи Иван Костов. По думите му въпросът за бъдещето на Европа - за разделението ѝ и за лидерството, става много остър. Според него, ако Европа върви към федерализация, това ще срещне сериозна съпротива.
"Пита се България каква позиция трябва да заеме. Тя какво иска да бъде - някаква периферия на една федерация, до която достигат много малко финансови средства, или иска да води национална политика, която да защитава собствения си интерес. В рамките на тази общност, но да бъде национална държава", каза още той. Костов коментира и оставката на социалния министър Бисер Петков, която според него е породена от наслояване на нерешени проблеми.
„Една от основните слабости за неизпълнението на инвестиционната програма за ВиК сектора е недостатъчното финансране. Там се правят големи икономии, за да се намалява бюджетният дефицит или да се прави излишък“, обясни той.
По думите му сегашния премиер Бойко Борисов не може да се довери напълно както на Димов, така и Аврамова, тъй като те не са от ГЕРБ, а от коалиционните партньори – единият е предложен от „Атака“, а другият – от НФСБ.
Именно затова Борисов трябва сам да вземе решения по отношение на водната криза и да не се доверява на ресорните министри, защото те са част от проблема и ще му представят друга картина.
Костов напомни, че недостигът на вода по принцип се разглежда като проблем за националната сигурност, защото от липсата ѝ страдат хората, екосистемата и индустрията. Той коментира, че съществуващите стратегии, програми и други нормативни документи предлагат добри решения, но „няма полезни ефекти, защото цялата тази нормативна основа, върху която се гради управлението, не се изпълнява“.
„Министър-председателят, освен ловък политик и комуникатор, трябва да влезе в тази роля на най-висш публичен управител на страната. Той не бива да се доверява на преценката на отговорните министри и висшия ешалон на администрацията, защото този сегмент е отговорен за ситуацията, те ще му представят друга картина. Затова би трябвало той лично да се запознае с тези документи, сам да си състави становище и да реши как да действа и политически, и управленски“, заяви бившият премиер. По думите му значителна част от администрацията и дори самите министри проявяват неразбиране и неглижиране на проблемите във водния сектор.
„Те не разбират и вероятно не са в състояние да наложат изпълнението на тези много добри решения, които са предвидени. Това е много голям проблем и това не сочи само проблеми във водния сектор, очевидно е, че трябва да се огледа настрани“, каза още Костов и добави, че вероятно затова Борисов няма на кого да се довери.
Костов коментира и посещението на Бойко Борисов в САЩ. Определи срещата Тръмп-Борисов като успешна, но посочи, че след нея у нас се е акцентирало върху въпроса за визите, докато в съобщението от Белия дом се говори за националната и енергийна сигурност, корупция, свобода на медиите - проблеми, които са от българския дневен ред.
"Аз мисля, че най-големият геополитически проблем за нас е излизането на Великобритания от Европейския съ'з", посочи Иван Костов. По думите му въпросът за бъдещето на Европа - за разделението ѝ и за лидерството, става много остър. Според него, ако Европа върви към федерализация, това ще срещне сериозна съпротива.
"Пита се България каква позиция трябва да заеме. Тя какво иска да бъде - някаква периферия на една федерация, до която достигат много малко финансови средства, или иска да води национална политика, която да защитава собствения си интерес. В рамките на тази общност, но да бъде национална държава", каза още той. Костов коментира и оставката на социалния министър Бисер Петков, която според него е породена от наслояване на нерешени проблеми.
