„Летящи лодки“: Може ли корабоплаването да бъде екологично чисто?

Pioneer of Belfast се плъзга над водата, тихо и гладко, оставяйки малко следи след себе си. Това е първата електрическа работна лодка в света, пусната на пазара. Разработена е от Artemis Technologies - компания, базираната в Белфаст, Северна Ирландия, предава BBC.

Структура под лодката, подобна на крило, повдига корпуса на плавателния съд над водата и така значително намалява съпротивлението. В комбинация с електрически мотор, според компанията, лодката може да намали разходите за гориво с 90%, но и има потенциал да промени морската индустрия.

Дори при големи вълни и вятър можем да видим ползите от летенето над вълните“, казва Катрина Томпсън, програмен директор в Artemis Technologies.

Д-р Томпсън е израснал в Сейлъртаун, Белфаст. Тя прекарва детството си в игри на доковете, докато родителите й работят на лодките. Напуска Белфаст, за да стане авиационен инженер, като проектира самолети за Rolls-Royce и Bombardier. След това се връща към корените си, като вече носи и своя опит.

„Баща ми не можеше да го разбере“, казва д-р Томпсън. „Тогава му показах дъното на лодката. Той каза: „Е, това е крило“.

Artemis обединява експерти по моторни спортове, авиационни инженери, специалисти по управление на полети и физично моделиране, както и военноморски архитекти. Pioneer е с размери 11.5 м и е много подходящ за транспортиране на екипаж до и от офшорни вятърни паркове, казва д-р Томпсън.

Те трябва да се движат срещу вятъра, за да стигнат и да останат там, докато екипажът слезе. Това е маневра, изискваща енергия.“

Вълните причиняват ерозия на брега и загуба на местообитания. На Artemis е позволено да работи близо до пристанището, с по-високи скорости от другите кораби, поради липсата на килватер, което обещава значително намалено време за пътуване.

Ние работим в индустрия, която традиционно бавно приема нови технологии“, казва д-р Томпсън. „Ако започнем сега, можем да направим по-плавно пътуване към декарбонизация.“

Около 90% от световната търговия се транспортира по море. Международният морски сектор е отговорен за почти 3% от общите глобални емисии. Ако беше държава, щеше да е шестият най-голям замърсител в света. През 2018 г. Международната морска организация (IMO) си постави за цел до 2050 г. да намали емисиите с 50% в сравнение с 2008 г. Експертите обаче твърдят, че за да се ограничи глобалното затопляне до 1.5C, целта трябва да бъде 100%.

Може ли корабната индустрия да изчисти дейността си?

На къси разстояния лодките могат да се захранват от батерии, но за международното корабоплаване се смята, че екологичните горива на основата на водород играят централна роля в декарбонизирането на индустрията. Преминаването към водород обаче ще изисква промени в горивната инфраструктура. Съхранението и разходите са значителни предизвикателства, както и адаптирането на самите кораби, за да могат да работят с водород.

За да се справят с проблема, някои изследователи работят върху радикални технологии. Експерти от университета в Кеймбридж казват, че синтетичният газ, произведен чрез изкуствена фотосинтеза, може да преодолее пропастта между изкопаемите горива и чистия водород.

Сингазът, смес от водород и въглероден окис, е важен промишлен междинен продукт в производството на конвенционални горива като бензин“, казва д-р Върджил Андрей, научен сътрудник в университета в Кеймбридж. „Ако можем да произвеждаме синтезиран газ по устойчив начин, няма да имаме нужда от изкопаеми ресурси.“

Слънчевата светлина искри по водата на река Кам, повърхността е изпъстрена със златни и червени петна от есенни листа. Едно листо изглежда не на място. Д-р Андрей го предпазва от гладна патица.

„Няма да го изяде“, уверява той.

Пластмасовото покритие, казва той, трябва да е достатъчно здраво, за да попречи на животните да консумират това необичайно листо. Всъщност покриването на водната повърхност до определена степен, около 50%, не засяга дивата природа и може дори да осигури ползи – като предотвратяване на изпарението на водата от напоителните канали, добавя д-р Андрей.

Д-р Андрей и неговият екип от Кеймбриджкия университет са разработили изкуствени листа, които генерират чисти горива от слънчева светлина и вода, като в крайна сметка биха могли да работят в голям мащаб в морето. Човек използва светлина от синия край на спектъра, за да произведе кислород от водата. Другият използва светлина от червения край на спектъра, за да преобразува въглеродния диоксид и протоните в синтетичен газ или водород. Ултратънките, гъвкави устройства са евтини, автономни и плаващи, казва д-р Андрей, което означава, че могат да се използват за генериране на устойчива алтернатива на бензина, без да заемат място на сушата.

Бихте могли да имате децентрализирано производство на гориво в отдалечени райони – на брегови линии, на езера, близо до острови. Можем да имаме станции за зареждане с гориво за кораби.“

Това е първият път, когато чисто гориво се генерира от вода и, ако се увеличи, изкуствените листа могат да се използват в замърсени водни пътища, в пристанища или в морето - и да намалят зависимостта на световната корабна индустрия от изкопаеми горива.

Въпреки че тази технология все още е далеч от внедряване, други възраждат начини за превоз на товари, които съществуват от векове. Джулия Милмор е главен изпълнителен директор на Sailcargo, която е основана през 2014 г. в мангровите гори на Коста Рика. Нейнинг флагман, Ceiba, се строи в корабостроителницата в централноамериканската държава. Плавателният съд трябва да е завършен през 2024 г. Корабът с дължина 45 метра има три мачти, което го прави шхуна в света на ветроходството. Може да превозва 250 тона товар, което е приблизително еквивалентно на девет стандартни транспортни контейнера.

Веднъж построен, той ще бъде най-големият чист товарен кораб в света“, казва Милмор.

„Екипажът знае, че с всеки удар на чук или издърпване на въже, те допринасят за много по-голяма мисия – по-голяма от самия кораб.“

Друг обновен кораб, Vega Gamley, закупен от шведско семейство, което е притежавало кораба от десетилетия, е готов да транспортира органично кафе по справедлива търговия между двете Америки. Пътувайки между Санта Марта, Колумбия и Ню Джърси в САЩ, Vega ще прави до осем пътувания годишно. Всяко пътуване ще отнеме 16 дни, с още шест дни престой в пристанища.

Не можем да се конкурираме със скоростта на транспорта, работещ с изкопаеми горива, но е нужен само един поглед към картата на активните кораби, за да видите дългите седмици времена на чакане извън пристанищата по целия свят“, казва Милмор.

Нейните ветроходни кораби могат да превозват само малка част от товара на модерен контейнеровоз - някои от които превозват повече от 20 000 контейнера. Но Милмор казва, че нейните по-малки лодки могат да избегнат затрудненията, които измъчват корабната индустрия.

Консуматорството надхвърли мащабите на инфраструктурата. Нашите кораби са в състояние да заобиколят това, благодарение на нашите гъвкави операции по разтоварване и товарене. Ние се отделяме от пазара, който разочарова нашата среда.“