„Лобистки поправки на парче“: Архитектите искат облекчени процедури в строителството

„Лобистки“ и „на парче“ – така Камарата на архитектите в България (КАБ) описа промените в Закона за устройство на територията, направени през последните 22 години. Законът е минал 130 директни поправки и то такива, които допълнително утежняват инвестиционния процес, създават условия за корупционни практики и много често обслужват частни интереси.

По време на пресконференция днес Камарата предложи спешни промени, така че да се намали административната тежест и да се съкратят процедурите по одобряване и приемане на проекти, свързани със строителството в страната. Предложенията им ще бъдат представени на депутати по време на кръгла маса през следващата седмица.

Архитектът е обезличен. От медиатор и защитник на публичния интерес е превърнат в папкопроизводител“, коментира арх. Владимир Милков, председател на УС на КАБ.

Камарата изказа мнение, че утежнените процедури възпрепятстват чуждестранните инвестиции, които в повечето случаи започват със строителството на сгради, в които да се осъществява дейността. Целият инвестиционен процес обаче понякога отнема години – нещо, което отказва инвеститорите. Според тях преди повече от век проектирането и одобряването на проект се е случвало за по-малко от половин година, а сега има случаи, в които се чака по няколко години.

През последните десетилетия всички правителства с мандат са започнали с идея за облекчаване на процедурите, но не само че не я реализират, а по-скоро се стига до допълнително усложняване и парцелиране, и допълнителни предпоставки за корупционна среда.“

Припомняме, че почти всички регионални министри - от служебни кабинети и от редовния "Петков" - обещаваха, че ще започнат промени, така че процедурите по одобряване и съгласуване да бъдат улеснени, тъй като по този начин се бави реализацията и на големи инфраструктурни обекти в страната. Такива промени така и не бяха предложени.

Регионалният министър Иван Шишков пък предложи на няколко пъти промени в ЗУТ, но не за улеснения на инвестиционния процес, а за узаконяването на незаконни обекти, които да получат стаут на търпимост. Новият министър Андрей Цеков обаче изтегли предложението.  

Според Камарата в България има свръхрегулация, тъй като над 500 администрации управляват повече от 2500 регулаторни режима, голяма част от които биха могли да бъдат отменени или смекчени. Администрациите се товарят с неприсъща за публичните институции дейност, гражданите и бизнесът са принудени да влагат все повече излишни усилия, време и средства за процедури, такси и какви ли не условности по елементарното прилагане на законовите разпоредби.

Дублирането на отговорности и процедури, излишното ангажиране на администрацията с дейности, които са извън нейната същинска функция водят до корупционни практики, забавяне на административното обслужване, допълнително оскъпяване, намаляване на професионалната отговорност и цялостно влошаване на инвестиционната среда. В крайна сметка е нарушен публичният интерес, коментираха членовете на организацията.

По думите им България е сред най-изостаналите страни по прилагане на облекчени административни процедури и електронни услуги. Никъде в Европа няма подобно дублиране на функции между инвестиционен проект и оценка на неговото съответствие, между авторски и строителен надзор, между дейностите на авторите на инвестиционния проект и на строителния надзор при въвеждането на обектите в експлоатация.

Единствено у нас има толкова много задължителни части и остарели фази като обем и съдържание на инвестиционните проекти“, обясни проф. д-р арх. Борислав Борисов, зам.-председател на КАБ.

Какви промени предлага КАБ?

• Облекчаване на инвестиционния процес и рязко подобряване на инвестиционния климат;
• Ограничения на корупционните практики и подобряване качеството на жизненана среда чрез намаляване на административната тежест;
• Фазите на проектиране да бъдат намалени на две (вместо досегашните три). Първата е т.нар. „инвестиционен проект за разрешаване на строителството“ (с разрешителен режим и облекчена процедура). Втората е „инвестиционен проект за изпълнение на строителството“ (с регистрационен режим и пълен обем и съдържание на проекта);
• Оценката за съответствие на инвестиционните проекти да се извършва от проектантския колектив с цел премахване на дублирани функции;
• Контролът по време на строителството да се извършва от проектантския екип в рамките на авторския надзор;
• Въвеждането в експлоатация да става с доклад на главния проектант;
• Оптимизиране на дейностите на главния архитект и на експертните съвети по устройство на територията;
• Въвеждане на институцията „главен проектант“ с произтичащите от това права и задължения
• Срок, не по-дълъг от месец, за съгласувателни процедури;
• Промени в Закона за обществени поръчки с акцент върху конкурсното начало и нов регламент за прилагане на процедурите по инженеринг;
• Дигитализация на процеса;
• Създаване на национални наредби на МРРБ за преместваемите обекти, както и за зелената система. Целта е унифициране на правилата и отмяна на многобройните общински наредби с противоречиви норми, които създават възможности за корупционна среда.