Локдаун поколението: Къде младежката безработица скочи след COVID

Внимателно планирани кариерни пътища, които внезапно се превръщат в задънени улици, и дипломи, които вече не отварят врати. Това е един от ефектите от пандемията, която задълбочи вече съществуващата криза в младежката безработица. От години държавите по света се борят с нея и създават програми за по-лесно устройване на пазара на труда на току-що завършилите образование. Сега обаче техните усилия са заличени, а проблемът е дори по-голям. 

След като икономиките започнаха плавно да разхлабват тежките ограничителни мерки, с които правителствата се опитваха да спрат разпространението на коронавируса, данните за безработицата започнаха да се нормализират. Те обаче все още не са се върнали на предпандемичните си нива.

В световен мащаб заетостта на младите хора е намаляла с 8.7% през 2020 г., при спад от 3.7% при възрастните, сочи доклад на Международната организация на труда (МОТ), цитиран от Bloomberg. Въпреки че пазарите на труда продължават да се възстановяват в съответствие с глобалната тенденция, изследователите на МОТ отбелязват, че данните за безработицата, събрани от правителствата, дават само частична картина на проблемите.

Докладът отразява различни показатели, като дял на младите хора, които не работят, както и на тези, които не се обучават – така наречения процент NEET, който все още не се е върнал към нивата отпреди кризата в повечето страни.

Найл О’Хигинс, един от авторите на доклада, предупреждава, че изключването на младите индивиди от пазара на труда за дълго време ще доведе до сериозни последствия.

Ясно е, че съществува сериозна опасност младите хора да останат без работа за дълъг период от време, което обаче ще навреди както на перспективите за доходи на индивида, така и на производителността на обществото и потенциала за дългосрочни печалби.“

О’Хигинс добавя, че в страни с относително младо население наличието на голям брой младежи без работа може да задълбочи престъпността и политическата нестабилност.

Според данните от МОТ Доминиканска република отчита най-висок дял на младежи, които нито са заети на пазара на труда, нито се образоват или обучават. През второто тримесечие на 2019 г. при жените този дял е бил 30.4%, а при мъжете – 19.5%. Година и половина по-късно (през четвъртото тримесечие на 2020 г.) скача съответно до 51.6% и до 34.8%. 

На второ място като отделна държава се нарежда Иран, където обаче се наблюдава спад при жените – от регистрирани 44.7% през 2019 г. техният дял се свива до 41% в края на миналата година. При мъжете има леко повишение – от 18.2% делът им се покачва до18.8%. 

На трето място е Колумбия, следвана от Мексико и Турция.

България е сред държавите с най-ниски стойности на младежка безработица, като до нея се доближават Република Северна Македония и Гърция. През второто тримесечие на 2019 г. в страната е отчетен 15.1% дял на незаети и неучещи млади жени и 11.1% мъже. През 2020 г. стойностите са респективно 15.8% срещу 12.6%.

Данни: Международна организация на труда

Изследователите казват, че нивата на младежката безработица ще се нормализират, като по-притеснително е състоянието на пазара на труда при по-възрастните, за които преквалификацията и трупането на нови знания е по-трудно.

„Все пак предизвикателството ще бъде да се създадат достатъчно работни места за всички, които се присъединяват към работната сила. Още преди пандемията ООН изчисли, че светът ще трябва да създаде 600 милиона работни места през следващите 15 години, за да отговори на нуждите от младежка заетост. Правителствата ще трябва да проявят креативност, за да изпълнят тези цели“, посочва носителят на Нобелова награда икономист Пол Ромър.

Той добавя, че да се оставят хората без работа е много по-скъпо, отколкото управляващите предполагат.

Ние губим не само доходите, които биха получили, или нещата, които правят в завода. Губим процеса на придобиване на умения, който върви с работата“, поясни Ромър.