Какво показа тестът за 4-дневна работна седмица в Германия?

По-рано тази година около 45 германски фирми стартираха проект за 4-дневна работна седмица, за да разберат дали такава фундаментална промяна в начина на работа може да постигне положителни резултати за работодателите и служителите, предава DW.

В продължение на шест месеца и внимателно наблюдавани от изследователи от университета в Мюнстер в Германия, доброволческите компании позволиха на служителите си да работят по-малко часове, без да намаляват заплатите им. Пилотното изпълнение беше инициирано от базираната в Берлин консултантска компания за управление, Intraprenör, в сътрудничество с организацията с нестопанска цел 4 Day Week Global (4DWG).

Постигането на същите резултати с по-малко часове и същото заплащане изисква по-голяма производителност. Първоначално това може да означава повече стрес и по-голямо натоварване - но трябва ли да е така?

Ключов показател е производителността

За да оценят обективно ефектите от намаленото работно време, изследователите правят повече от просто провеждане на проучвания и интервюта. Те анализират проби от коса, за да преценят нивата на стрес и използват фитнес тракери, за да съберат физиологични данни като пулс, ниво на активност и качество на съня.

Джулия Бакман, научният ръководител на пилотното проучване, казва, че служителите като цяло се чувстват по-добре с по-малко часове и остават също толкова продуктивни, колкото са били с петдневна седмица, а в някои случаи са дори по-продуктивни.

Участниците съобщават за значителни подобрения в психическото и физическото здраве, каза тя пред DW, и показват по-малко стрес и симптоми на прегаряне, както се потвърждава от данни от смарт часовници, проследяващи ежедневните минути на стрес.

Според констатациите на Бакман двама от трима служители съобщават за по-малко разсейване, тъй като процесите са оптимизирани. Над половината от компаниите преработват срещите си, за да ги направят по-редки и по-кратки, докато една на всеки четири компании приема нови цифрови инструменти за повишаване на ефективността.

Потенциалът на по-краткото работно време изглежда се задушава от сложни процеси, твърде много срещи и ниска дигитализация“, каза Карстен Майер от Intraprenör.

Изненади по отношение на въздействието върху здравето и околната среда

Проучването също така показва, че участниците са били по-активни физически по време на 4-дневната работна седмица и са спали средно с 38 минути повече на седмица от тези в петдневната контролна група. Месечните болнични дни обаче само леко са намалели, което е статистически незначима разлика в сравнение със същия период преди година.

Марика Плац от университета в Мюнстер, която анализира данните, каза, че е изненадана от броя на болничните дни, тъй като подобни проучвания в други страни показват значително намаление.

Друга изненада, каза тя пред DW, е липсата на ползи за околната среда от намаленото работно време по време на германския тест, тъй като други страни съобщават за положително въздействие от офиси, които могат да бъдат напълно затворени за един ден, и по-малко пътувания до работа, което води до по-високи енергийни спестявания. Причината за това вероятно е, че някои германски служители са се възползвали от дългите уикенди, за да пътуват, каза тя, което намалява потенциалните спестявания на енергия.

Погрешни данни от изкривен тест?

По-внимателен поглед върху дизайна на изследването обаче може да породи известно съмнение относно това колко полезни са констатациите.

Две компании се отказаха доброволно в течение на шестте месеца, а други две трябваше да бъдат изключени от оценката. От останалите 41 участващи компании само около една трета намалиха седмичното работно време с цял ден.

Около 20% намалени часове с между 11% и 19% на ден, докато около половината намалено работно време с по-малко от 10%, или приблизително четири часа на седмица. Така общо само в 85% от случаите служителите са получили цял почивен ден.

Ограниченият брой участващи компании също прави проучването не толкова представително за Германия и нейните повече от 3 милиона регистрирани фирми. Това се дължи на факта, че проектът се бореше да намери достатъчно заинтересовани работодатели, откакто беше обсъден за първи път преди две години, каза Марика Плац, тъй като работата на непълен работен ден вече е относително често срещана в Германия.

Експертът по пазара на труда Енцо Вебер е скептичен относно пилотния проект, като казва, че компаниите, участващи в подобни изпитания, като цяло вече са положителни към 4-дневната работна седмица, което ги прави непредставителна извадка за икономиката.

Освен това изследователят от университета в Регенсбург и Института за изследване на заетостта в Германия каза пред DW, че повишаването на производителността на проекта може да не се дължи само на по-кратките часове, тъй като процесите и организационните структури също са били променени.

Вебер също така вярва, че положителните резултати може да не са устойчиви поради увеличеното компресиране на работата, което вероятно ще дойде за сметка на социалните, комуникативните и творческите аспекти на служителите. „Ефектите често не се проявяват веднага, а по-скоро в средносрочен план“, каза Вебер, отбелязвайки, че тези проучвания обикновено обхващат само относително кратък период от шест месеца.

Според Щефен Кампетер, главен изпълнителен директор на германската асоциация на работодателите BDA, компаниите, които работят на международните пазари, съзнателно са избрали да не участват в процеса. Той също така поставя под съмнение повишаването на производителността, като твърди, че „четири работни дни с пълно заплащане е просто значително увеличение на заплатите, което повечето компании не могат да си позволят."

4-дневна работна седмица

От тези 41 компании, които са участвали в изпитанието, повече от 70% са заявили, че планират да продължат с проекта. Някои казаха, че ще удължат пробната фаза, докато други обмислят прилагането на намалени часове директно.

Ръководителят на изследването Бакман обаче подчерта, че проучването не е за застъпничество за широко разгръщане на 4-дневната работна седмица във всички сектори, а по-скоро за изследване на „иновативен модел на работното време и неговите ефекти“.

И Карстен Майер от консултантската компания Intraprenör добави, че положителните резултати от изпитанието не могат да бъдат „автоматично преведени“ в подобни печалби за всяка компания в Германия.