Макрон има план за поемане на контрол над Европа
Зад провокациите на френския президент прозира тактика за поведение в един нов двуполюсен свят
Снимка: БТА
~ 6 мин.
Цветан Петров
В един минималистичен офис в центъра на Париж съветниците на френския президент Еманюел Макрон са прекарали месеци да преценяват коя от идеите на началника им би разстроила съюзниците му най-много.
Заобиколени от предизборни плакати от предишни избори, поставени на голи бели стени, съветниците калкулират много внимателно какво би вбесило германците най-много, какво може да се направи възможно най-евтино и какво би привлякло най-голямо внимание. Това е разказал пред Bloomberg запознат източник.
Моделът включва анализ на влиянието, което би имало противопоставянето на Франция нови държави да се присъединят към ЕС, ограничаването на правата за безвизово пътуване и на сътрудничеството в областта на отбраната. Към всичко това добавете провокативното предупреждение за провалите на НАТО и така пред вас ще се очертае втората фаза от плана на Макрон за трансформация на Европейския съюз.
Две години и половина след разрушаването на статуквото във Франция, за да влезе в Елисейския дворец, 41-годишният президент сега се стреми да си осигури позицията на следващия лидер на ЕС. Разочарован от неуспеха на усилията си да накара германския канцлер Ангела Меркел да действа, сега Макрон нанася удари сам и част от генералния план е по пътя към изпълнението му да чупи различни неща.
„Той смята, че имаме нужда от спешност“, коментира Мартин Куенцес, зам.-директор на парижкия клон на мозъчния тръст German Marshall Fund. „Макрон мисли, че наблюдаваме зараждането на двуполюсен свят и той иска Европа да е играч, а не обект, в тази игра“, добавя той.
Принасянето в жертва на свещени за Европа идеали – разширяването, добросъседството, безвизовото пътуване и т.н. – гневи отдавнашните партньори на Франция. Това също така обаче предизвиква дълготрайни дебати, води до създаването на нови съюзи, както и на нови приятели и врагове. Като цяло тактиката постига ефект.
Екипът на Макрон твърди, че ЕС не може повече да си позволи да работи със своите обичайни навици на изграждане на консенсус и постепенни промени. Предизвикателствата, пред които Блокът е изправен – от технологичните промени до миграцията, климатичните промени и все по-враждебната международна обстановка – са прекалено големи, за да продължат европейските лидери да се движат с темпото на най-бавната страна членка по всеки един от различните проблеми.
От опитите на Макрон да разтърси ЕС произтичат рискове и проблеми, но пък придържането към статуквото би могло да е смъртоносно за Блока, смята един от представителите му.
На фона на подготовката лидерите от НАТО да се срещнат другата седмица в Лондон, Русия се превърна в обща тема в много от размислите на Макрон. Когато страните членки на ЕС, които са бивши членки на Съветския съюз, гледат в източна посока, те виждат една възраждаща се сила, която вече дестабилизира Украйна и се стреми да демонстрира силата си. Френският президент обаче вижда потенциален съюзник.
Ако Москва може да бъде привлечена в орбитата на Европа вместо в тази на Китай, това би могло да се балансират силите в Евразия. Макрон вярва, че на Русия ще ѝ омръзне да играе младши партньор на Пекин, и когато това се случи, той иска Европа да е готова да я привлече.
И така миналия месец Франция назначи специален посланик, който да изгражда отново отношенията между ЕС и Кремъл и който да убеди останалата част от страните членки, че начинанието си заслужава. Досега два пъти Макрон посрещна руския президент Владимир Путин на своя територия, а през декември той ще е домакин на среща в Париж между Путин, Меркел и украинския президент Володимир Зеленский, на която ще се обсъди да спрат продължаващите и до днес бойни действия в Източна Икрайна.
Накратко, Русия може и да е във фокусът на най-новите инициативи на Макрон, но в сърцето на проекта му лежи целта да засили европейската мощ.
Тъй като Китай става все по-настъпателна страна, а САЩ се превръщат във все по-ненадежден съюзник, френският държавен глава настоява ЕС да въведе механизми, с които да управлява силата си като един по-сплотен геополитически играч.
Това означава повече да не се налага вето на приемането на малки нови членове от Източна Европа, както и усилия да се оптимизира вземането на решения. Самият Макрон пък е готов да превърне Шенгенската зона за пътуване без паспорти – един от основните европейски идеали – в привилегия, предоставянето на която да зависи от това до колко дадена държава членка на ЕС е подпомогнала справянето с имиграцията в Блока.
Някои европейски представители коментират, че това е точно алармата за събуждане, от която Европа има нужда.
На заден фон дипломати от няколко страни членки коментират, че правителствата им все повече подкрепят визията на Макрон и че се подготвят да изкажат тази подкрепа публично. Те са щастливи, че френският лидер е готов да се нагърби със справянето с проблемите и приветстват начин, по който крайните му позиции тласкат целия ЕС напред, дори и ако в крайна сметка Макрон да трябва да направи компромиси.
Но Макрон също така обаче наистина вбесява някои хора.
Един от европейските дипломати разказва, че никога не виждал германците толкова разгневени след словесната атака на френския президент спрямо НАТО миналия месец чрез статия в Economist. Проблемът за политиците в Берлин не е просто какво каза той в този материал, но и провокативният език, който бе използван, както и фактът, че те не бяха предупредени за „бомбата“.
В Брюксел, където са централите на ЕС и НАТО, както и в други европейски столици, много представители критикуват Макрон, че е арогантен, автократичен и че действа сам, когато сътрудничеството би дало по-добри резултати.
Германия и Италия от години водят спорове, но изведнъж двете страни откриват общ език, тъй като Меркел се обръща за помощ, за да се противопостави на Макрон, разказал е италиански политически представител. Идеята на френския лидер за затягане на условията за свободно пътуване в Шенгенското пространство притеснява и двете страни.
„Представителите в Европа бяха доста възприемчиви към съдържанието на посланията на Макрон. Те обаче бяха отблъснати от стила“, коментира Бруно Тертрайс, зам.-директор на базираната в Париж Фондация за стратегически изследвания.
За да разберем истинската политика на френския президент, е нужно да видим къде той изгражда мостове, както и къде ги изгаря.
Антибрюкселската, нелиберална позиция на унгарския премиер Виктор Орбан го поставя в директен конфликт с визията на Макрон за прераждане на ЕС. Макрон обаче гледа на Орбан като на някой, който може да е полезен в събирането на подкрепа на Изток.
Това означава, че Орбан също е бил забавляван в Елисейския дворец и че Макрон го е притиснал да убеди Полша да приеме бъдещо размразяване на отношенията с Русия. Тъй като Орбан е под обстрел от ЕС заради ограничаване на демокрацията и разрушаване на съдебната независимост, решението на Макрон да преговаря с него, също притеснява някои европейски правителства, подобно на контактите на Париж с Москва.
След избора на Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия през юни Макрон и помощните му са прекарали часове на телефона, за да я убедят в своята кауза.
На Меркел от друга страна Макрон даде серия от предупредителни изстрели. През февруари Франция заплаши да призове за по-засилен контрол от страна на ЕС по отношения на противоречивия газопровод „Северен поток 2“ между Германия и Русия, който Меркел е решена да реализира въпреки ширещото се безпокойство в Източна Европа.
Френският президент в крайна сметка отстъпи, но тази случка показа сложността на играта между Париж, Берлин, Брюксел и Москва.
Сега екипът на Макрон очертава следващите стъпки от неговия план. Чрез постоянен контакт с Елисейския дворец чрез приложенията Whatsapp и Telegram екипът е направил стрес тестове на всички негови политически инициативи, използвайки точкова система. Тя е оценила всяка една от идеите според няколко фактора, като например колко силна опозиция ще срещне тя, колко би струвала и колко големи промени изисква тя.
Отвъд преговорите в НАТО и срещата на върха за Украйна през декември, френският президент планира да започне новата година с поредна „бомба“ по Шенгенското споразумение.
„Макрон предлага едно много кохерентно геополитическо виждане за света. В момента той вероятно е единственият западен лидер, който има такова“, обобщава Тертрайс.
Заобиколени от предизборни плакати от предишни избори, поставени на голи бели стени, съветниците калкулират много внимателно какво би вбесило германците най-много, какво може да се направи възможно най-евтино и какво би привлякло най-голямо внимание. Това е разказал пред Bloomberg запознат източник.
Моделът включва анализ на влиянието, което би имало противопоставянето на Франция нови държави да се присъединят към ЕС, ограничаването на правата за безвизово пътуване и на сътрудничеството в областта на отбраната. Към всичко това добавете провокативното предупреждение за провалите на НАТО и така пред вас ще се очертае втората фаза от плана на Макрон за трансформация на Европейския съюз.
Две години и половина след разрушаването на статуквото във Франция, за да влезе в Елисейския дворец, 41-годишният президент сега се стреми да си осигури позицията на следващия лидер на ЕС. Разочарован от неуспеха на усилията си да накара германския канцлер Ангела Меркел да действа, сега Макрон нанася удари сам и част от генералния план е по пътя към изпълнението му да чупи различни неща.
„Той смята, че имаме нужда от спешност“, коментира Мартин Куенцес, зам.-директор на парижкия клон на мозъчния тръст German Marshall Fund. „Макрон мисли, че наблюдаваме зараждането на двуполюсен свят и той иска Европа да е играч, а не обект, в тази игра“, добавя той.
Принасянето в жертва на свещени за Европа идеали – разширяването, добросъседството, безвизовото пътуване и т.н. – гневи отдавнашните партньори на Франция. Това също така обаче предизвиква дълготрайни дебати, води до създаването на нови съюзи, както и на нови приятели и врагове. Като цяло тактиката постига ефект.
Екипът на Макрон твърди, че ЕС не може повече да си позволи да работи със своите обичайни навици на изграждане на консенсус и постепенни промени. Предизвикателствата, пред които Блокът е изправен – от технологичните промени до миграцията, климатичните промени и все по-враждебната международна обстановка – са прекалено големи, за да продължат европейските лидери да се движат с темпото на най-бавната страна членка по всеки един от различните проблеми.
От опитите на Макрон да разтърси ЕС произтичат рискове и проблеми, но пък придържането към статуквото би могло да е смъртоносно за Блока, смята един от представителите му.
На фона на подготовката лидерите от НАТО да се срещнат другата седмица в Лондон, Русия се превърна в обща тема в много от размислите на Макрон. Когато страните членки на ЕС, които са бивши членки на Съветския съюз, гледат в източна посока, те виждат една възраждаща се сила, която вече дестабилизира Украйна и се стреми да демонстрира силата си. Френският президент обаче вижда потенциален съюзник.
Ако Москва може да бъде привлечена в орбитата на Европа вместо в тази на Китай, това би могло да се балансират силите в Евразия. Макрон вярва, че на Русия ще ѝ омръзне да играе младши партньор на Пекин, и когато това се случи, той иска Европа да е готова да я привлече.
И така миналия месец Франция назначи специален посланик, който да изгражда отново отношенията между ЕС и Кремъл и който да убеди останалата част от страните членки, че начинанието си заслужава. Досега два пъти Макрон посрещна руския президент Владимир Путин на своя територия, а през декември той ще е домакин на среща в Париж между Путин, Меркел и украинския президент Володимир Зеленский, на която ще се обсъди да спрат продължаващите и до днес бойни действия в Източна Икрайна.
Накратко, Русия може и да е във фокусът на най-новите инициативи на Макрон, но в сърцето на проекта му лежи целта да засили европейската мощ.
Тъй като Китай става все по-настъпателна страна, а САЩ се превръщат във все по-ненадежден съюзник, френският държавен глава настоява ЕС да въведе механизми, с които да управлява силата си като един по-сплотен геополитически играч.
Това означава повече да не се налага вето на приемането на малки нови членове от Източна Европа, както и усилия да се оптимизира вземането на решения. Самият Макрон пък е готов да превърне Шенгенската зона за пътуване без паспорти – един от основните европейски идеали – в привилегия, предоставянето на която да зависи от това до колко дадена държава членка на ЕС е подпомогнала справянето с имиграцията в Блока.
Някои европейски представители коментират, че това е точно алармата за събуждане, от която Европа има нужда.
На заден фон дипломати от няколко страни членки коментират, че правителствата им все повече подкрепят визията на Макрон и че се подготвят да изкажат тази подкрепа публично. Те са щастливи, че френският лидер е готов да се нагърби със справянето с проблемите и приветстват начин, по който крайните му позиции тласкат целия ЕС напред, дори и ако в крайна сметка Макрон да трябва да направи компромиси.
Но Макрон също така обаче наистина вбесява някои хора.
Един от европейските дипломати разказва, че никога не виждал германците толкова разгневени след словесната атака на френския президент спрямо НАТО миналия месец чрез статия в Economist. Проблемът за политиците в Берлин не е просто какво каза той в този материал, но и провокативният език, който бе използван, както и фактът, че те не бяха предупредени за „бомбата“.
В Брюксел, където са централите на ЕС и НАТО, както и в други европейски столици, много представители критикуват Макрон, че е арогантен, автократичен и че действа сам, когато сътрудничеството би дало по-добри резултати.
Германия и Италия от години водят спорове, но изведнъж двете страни откриват общ език, тъй като Меркел се обръща за помощ, за да се противопостави на Макрон, разказал е италиански политически представител. Идеята на френския лидер за затягане на условията за свободно пътуване в Шенгенското пространство притеснява и двете страни.
„Представителите в Европа бяха доста възприемчиви към съдържанието на посланията на Макрон. Те обаче бяха отблъснати от стила“, коментира Бруно Тертрайс, зам.-директор на базираната в Париж Фондация за стратегически изследвания.
За да разберем истинската политика на френския президент, е нужно да видим къде той изгражда мостове, както и къде ги изгаря.
Антибрюкселската, нелиберална позиция на унгарския премиер Виктор Орбан го поставя в директен конфликт с визията на Макрон за прераждане на ЕС. Макрон обаче гледа на Орбан като на някой, който може да е полезен в събирането на подкрепа на Изток.
Това означава, че Орбан също е бил забавляван в Елисейския дворец и че Макрон го е притиснал да убеди Полша да приеме бъдещо размразяване на отношенията с Русия. Тъй като Орбан е под обстрел от ЕС заради ограничаване на демокрацията и разрушаване на съдебната независимост, решението на Макрон да преговаря с него, също притеснява някои европейски правителства, подобно на контактите на Париж с Москва.
След избора на Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия през юни Макрон и помощните му са прекарали часове на телефона, за да я убедят в своята кауза.
На Меркел от друга страна Макрон даде серия от предупредителни изстрели. През февруари Франция заплаши да призове за по-засилен контрол от страна на ЕС по отношения на противоречивия газопровод „Северен поток 2“ между Германия и Русия, който Меркел е решена да реализира въпреки ширещото се безпокойство в Източна Европа.
Френският президент в крайна сметка отстъпи, но тази случка показа сложността на играта между Париж, Берлин, Брюксел и Москва.
Сега екипът на Макрон очертава следващите стъпки от неговия план. Чрез постоянен контакт с Елисейския дворец чрез приложенията Whatsapp и Telegram екипът е направил стрес тестове на всички негови политически инициативи, използвайки точкова система. Тя е оценила всяка една от идеите според няколко фактора, като например колко силна опозиция ще срещне тя, колко би струвала и колко големи промени изисква тя.
Отвъд преговорите в НАТО и срещата на върха за Украйна през декември, френският президент планира да започне новата година с поредна „бомба“ по Шенгенското споразумение.
„Макрон предлага едно много кохерентно геополитическо виждане за света. В момента той вероятно е единственият западен лидер, който има такова“, обобщава Тертрайс.
