Машината – изобретател

Столетия наред патентите са били важен механизъм за защита на креативността и изобретателите, създаден с цел да защитава тяхното право върху откритията, които са направили. Патентното право е станало причина и за появата на някои не толкова позитивни практики като например патентни тролове и др.

Като цяло обаче тази система има важно значение за стимулиране на креативността и иновациите. И го прави още от своето създаване, та до днес – кога по-успешно, кога не толкова, но като цяло при ясни правила и принципи. Или поне така беше

преди машините да поумнеят

През последните години изкуственият интелект се развива с изключително бързи темпове, поставяйки предизвикателства пред все по-голям брой области от живота. Благодарение на технологии като machine learning (машинно обучение) и deep learning (задълбочено обучение), машините стават все по-добри в сфери като разпознаването на околния свят, различни игри, включително шах, го, видеоигри и др., извършването на прогнози и какво ли още не. А от скоро – и в измислянето на изобретения.

Точно така – човекът вече не е единственото същество, което познаваме, способно да изобретява и да прави нови открития. Или поне в това се опитват да ни убедят група учени и юристи от Обединеното кралство, които са повели своята малка война срещу патентните системи по света. И са напът да създадат сериозни предизвикателства пред цялата система на патентното право. А действията им, според мнозина, могат да имат значение, отиващо далеч отвъд тази юридическа сфера.

Ябълката на раздора

са опитите на американския инженер Стивън Талер да получи редица патенти, но не на свое име, а директно на името на създадения от него „умен“ алгоритъм Dabus AI. Той, заедно с екип от юристи и съмишленици, вече е подал документи за патенти в Обединеното кралство, Европейския съюз, САЩ и други страни. Тезата им е ни повече, ни по-малко, че самият изкуствен интелект е създал въпросните изобретения и съответно пак той заслужава да получи и патентите за тях.

До този момент повечето патентни ведомства отказват да направят това, посочвайки, че според съществуващите в съответните държави законодателства, само хора могат да получават патенти. Това е напълно логично предвид  колко старо е секторното законодателство по света. Така например, в Обединеното кралство сегашната регулаторна рамка е създадена още през 1977 година. Време, в което едва ли някой изобщо е предполагал, че ще има искания за получаване на патенти на името на машини. Правото е една от най-консервативните обществени системи и като такава е и сред най-неподготвените да отразява динамиката на технологичното развитие и предизвикателствата, които поставят редица бързо развиващи се иновации.

Изобретенията, за които се искат патенти на името на Dabus AI, всъщност не са нещо особено. Сред тях са лампа, която трепти по начин, който влияе позитивно на мозъчната дейност, както и контейнер за храна, който е по-удобен за хващане. Въпросът обаче е принципен, а решаването му може да окаже

огромно влияние

върху патентното право в бъдеще. Традиционното схващане е, че изкуственият интелект е само инструмент, който може да бъде в полза на хората, но не и да е равностоен на тях субект. В противен случай биха възникнали много други въпроси и проблеми, които отиват далеч отвъд собствеността върху патентите. И съответно, ако умните машини са инструменти, на тях поне законово няма как да им бъдат приписани качества като креативност. А от там – те не могат да бъдат официално признати като създатели на нищо. Поне в обозримо бъдеще.

Ако това положение бъде променено, то това би се отразило на цялото ни общество – с всички последствия от това да признаем изкуствения интелект за равностоен на нас субект, способен да бъде креативен, както впрочем да има и права.

Една толкова

мащабна промяна

би довела до изменения и в редица други сфери на правото, включително авторското право, гражданската отговорност и т.н.

Можем да кажем със сигурност, че на този етап обществото ни не е готово за това. И едва ли ще бъде готово в близко бъдеще. Освен това, ако някога тръгнем по този път, вероятно първо ще трябва да бъдат възприети редица други принципи – например, за превръщането на изкуствения интелект в пълноправен член на обществото, и едва на по-късен етап той би получил и правото да получава патенти за свои изобретения.

Ако обаче решим, че на този етап умните машини не могат да бъдат собственици на патенти, това също поставя въпроси, чиито отговор ще е труден. Например, често изкуствените интелекти се разработват от голям екип от хора и/или компании. И съответно не е ясно кой трябва да е собственик на изобретенията, които те в последствие биха могли да създадат. А вероятно много от екипите, разработващи някои от най-напредналите умни алгоритми, дори не са и помисляли да се договорят по тези въпроси.

Темата е още един пример за това в каква степен правната ни система не е подготвена да отразява навлизането на бързо-развиващи се нови технологии. Проблем, чиито различни проявления тепърва предстои да наблюдаваме все по-често.

Текстът е част от бр. 107 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на търговско споразумение между двете медии.