(Между)народният пресцентър – пари на вятъра за пореден път
БТА ще получи 220 хил. лв. за политически хвалби, ниска гледаемост и настървени журналисти
Въздишка на облекчение е преминала по етажите на Министерството на външните работи (МВнР), когато в началото на февруари служителите разбират, че няма да организират Международния пресцентър в НДК на предстоящите парламентарни избори. Решението на служебното правителство да прехвърли тази отговорност на Българската телеграфна агенция (БТА) срещу 220 хил. лв., мина между другото в новинарския поток.
Но информацията съвсем не заслужава такова пренебрежение, тъй като определено има смущаващи моменти. От стенограмата на правителството от 8 февруари става ясно, че служебният министър на външните работи Ради Найденов е настоял предвидените средства за организиране на Международния пресцентър да не се адресират към Министерството на външните работи, а към Българската телеграфна агенция (БТА). Причините, които Найденов изтъква са, че външно министерство няма почти никакво отношение към журналистите, а освен това поверената му администрация има твърде много други задължения, свързани с провеждането на изборите зад граница и предстоящото председателство на ЕС.
Найденов заема и лична позиция, която от години се коментира в няколко поредни правителства, но не успява да бъде реализирана: такъв тип пресцентрове не трябва да се организират от държавата, а от партиите, които и без това имат свои централи, където и без това дават брифинги за медиите. Тази позиция остава без коментар от служебния премиер Огнян Герджиков по време на заседанието.
На въпрос на Economic.bg защо не е взел предвид мнението на външния министър, премиерът Герджиков отговори, че по темата има специалисти, които са предложили провеждането на международния пресцентър и той се е съобразил с тях, без да посочва кои са те.
Дали заради позицията на министър Найденов, или поради други съображения, МВнР успя да се отърве от организацията на това събитие, чието съществуване в последните години трудно може да бъде оправдано. Някои от основните партии отказват да правят изявления там, а тези, които присъстват, използват трибуната да се похвалят, че са спечелили, въпреки че в някои случаи едва са минали границата за влизане в Народното събрание. Пресцентърът се превърна и в място, на което настървени журналисти се борят за микрофон, опитвайки се да сбъднат мечтата на своите редактори и името на медията им да се чуе в национален ефир.
Колко струва организацията на международния пресцентър
Според разчетите на правителството провеждането на пресцентъра в БТА ще струва 220 хил. лв.
Организацията на пресцентъра на предсрочните избори през 2014 г. е струвала 85 хил. лв., показва информация, с която Economic.bg разполага. Друг документ, който има редакцията, показва, че организацията на пресцентъра за европейските избори малко по-рано през същата година е струвала на държавата около 100 хил. лв. За тези пари е наета зала 3 на НДК с капацитет от 700 седящи места, както и фоайетата и допълнителни зали за политическите партии, които се използват за щабове на партиите. Наемът на залата за пет дни и техническото им обезпечаване е струвало на МВнР малко под 80 хил. лв. В тази сума са включени и допълнителна охрана и паркинг по време на събитието. Отделно от тази стойност телевизиите и радиата наемат площи от Националния дворец за студиата си. Външното ведомство осигурява и техника за пишещите журналисти, а в пресцентъра работят служители, които са отговорни за провеждането му и координацията между отделните институции и медии. Присъствието на дипломати в нощта на изборите се обезпечава от Държавния протокол към МВнР.
Тази година пресцентърът ще бъде организиран в Националния пресклуб на БТА, което означава, че няма да има разход за зала. Дори да допуснем, че тази година сумата за изработката на баджовете за акредитации бъде колкото през 2014 г. (около 16 хил. лв.), включим и заплащането на допълнителния труд на колегите от БТА, сумата би трябвало да бъде в пъти по-малко от отпуснатите 220 хил. лв., т.е. не става ясно за какво ще бъдат изразходени останалите пари.
И това при положение, че не е ясно как ще се съберат всички желаещи да посетят пресцентъра в БТА. Капацитетът на залата на агенцията е повече от скромен – около 120 човека. Само акредитираните журналисти на едни от последните избори надминава 1200 души. Което означава, че голяма част журналистите, желаещи да присъстват на него, няма да бъдат допуснати. И тук не са включени официалните гости, дипломатите, членовете на политическите партии и други желаещи да бъдат събитието. С тях общият брой на присъстващите надвишава 4 хил. души, за които се издават акредитации под формата на баджове, според изискванията за сигурност на Националната служба за охрана.
Междувременно, на последното си заседание (1 март) правителството реши да отпусне 500 хил. лв. за изграждането на мултимедиен център, който няма нищо общо с Международния пресцентър. БТА е независима институция и медия, която е на държавна издръжка чрез субсидия, но която не разпространява новините си безплатно, а срещу заплащане. Това е интересен парадокс, но е тема на други разсъждения.
Има ли нужда от Международен пресцентър?
След всичко изтъкнато по-горе идва логичният въпрос: Струва ли си въобще да се поддържа този пресцентър? А отговорът клони към "не", ако съпоставим отпуснатите средства спрямо ефективността му.
Най-голямата партия - ГЕРБ, която през последните десет години печели почти всички избори, отдавна не иска да прави пресконференции в Международния пресцентър. Тоест най-много политически представени граждани нямат нужда от този пресцентър. Останалите партии често говорят пред шепа полузаспали симпатизанти, които чакат да свърши следизборната нощ.
Телевизионното отразяване също не е от голяма полза. Пресконференциите се излъчват в късните часове на нощта, когато само най-върлите партийни фенове и журналисти имат интерес към това излъчване. След президентските избори през 2016 г. по-голям интерес предизвика пресконференцията на ГЕРБ в тяхната централа, отколкото представянето на всички други десетки партии в Международния пресцентър.
Освен това е интересно, че в наименованието на пресцентъра пише, че той е "международен". На него обаче присъстват не повече от десетина представители на чужди медии. Другите са български, а големите международни медии отдавна имат кореспонденти в България.
Може да заключим, че Министерството на външните работи се отърва от един товар, който обаче бе прехвърлен върху БТА, която очевидно няма капацитет да го проведе, но пък ще получи значителна сума за това.