Захариева заложи на половото равенство на изпита си за еврокомисар

Българският кандидат за еврокомисар по стартъпите, изследванията и иновациите Екатерина Захариева ще се бори за полово равенство в управлението на компаниите, финансирани по европейската програма "Хоризонт Европа". Желанието на бившия депутат от ГЕРБ и бивш външен министър на България е в бордовете на директорите да има 50 на сто жени.

Тя направи тази заявка по време на днешното изслушване в Европейския парламент, от което зависи поста ѝ на еврокомисар. Въпреки непривичния ѝ ресор, който Урсула фон дер Лайен ѝ отреди, с голяма вероятност тя ще продължи напред, тъй като в състава на новата Европейска комисия има твърде малко жени, а половото равенство става все по-важен елемент от кариерното развитие в европейските институции. Самата Фон дер Лайен притискаше държавите да изпратят повече жени, но националните правителства не приеха с голяма охота призивите.

Като министър работих, за да оставя трайна следа за насърчаването на жените. Можете да разчитате на мен за това, че ще се боря неуморно за насърчаването им в изследванията и иновациите. Ще представя план за действие за жените в изследванията, иновациите и стартъпите, който да обхваща инициативите от проучвания на жени до сигурни работни места. Ще се боря да постигна присъствие на 50 на сто жени във всички бордове, свързани с "Хоризонт", експертни групи и комисии за оценка", каза Захариева, цитирана от БНР.

Захариева се застъпи и за намаляването на бюрокрацията, за подкрепа на Украйна и за увеличаване на частните инвестиции в научните изследвания.

Най-голямата ни ценност са талантите; най-важната ни цел е да задържим мозъците в Европа и да привлечем още даровити хора – без тях научните изследвания са невъзможни", посочи Захариева, цитирана от БТА.

Тя допълни, че предвижда да предложи законопроект, насочен към защитата свободата на научните изследвания. Според нея между държавите от Евросъюза е необходимо повече доверие, за да се постигне взаимно признаване на дипломите и квалификациите.

И макар в края на изслушването си българският кандидат да определи дискусията като "ползотворна", тя достигането до нея не беше гладко и без премеждия.

Предисторията

През септември новоизбраният председател на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви състава на своята комисия. Тогава стана ясно, че Екатерина Захариева ще поеме ресор „Стартъпи, проучвания и иновации“.

Малко след това обаче от изданието Politico наредиха Захариева сред петимата кандидат-комисари, които е възможно да отпаднат от състава на Комисията – възможност, която няма да е изненада, имайки предвид, че за последните десет години Европарламентът е отхвърлял поне по един кандидат на всеки няколко нови комисии. Общо седем души са влизали в Европарламента като кандидат-комисари и са излизали като обикновени граждани.

През 2009 г. това се случи и с българския кандидат Румяна Желева (ГЕРБ), която трябваше да се откаже от комисарския си пост поради връзки с лобистка фирма и, според евродепутати, поради липса на познания за портфолиото ѝ.

Как протичат "интервютата"

Изслушването пред Европарламента продължава три часа. В началото кандидате разполагат с 15 минути, в които да направят встъпителните си слова. След това те трябва да отговарят конкретно и ясно на въпросите от членовете на ЕП, свързани с определения ресор – как го виждат те, как го разбират, какво планират да направят, как смятат да го развият.

Веднага след изслушванията председателят на парламента, заедно с представителите на политическите групи, заседават и взимат решение кои кандидати са подходящи и са отговорили на изискванията за позицията, която ще им бъде възложена.

В срок от 24 часа след приключване на оценката координаторите ще изпратят поверително писмо, което ще бъде разгледано от Съвета на председателите на комисии на ЕП и впоследствие ще бъде предадено на Председателския съвет на ЕП (председателят на ЕП и председателите на политическите групи).

Конкретно за българския кандидат, председателстващият заседанието Борис Будка съобщи, че днес от 14.00 ч. българско време предстои закрито заседание за определяне оценката от положения изпит.

Двама вече дадоха червена светлина

Докато Захариева отговаряше на въпросите на евродепутатите, двама от тях обявиха, че ще гласуват против нейната кандидатура.

Датчанинът Пер Клаузен от Лявата група изрази недоволство от отговорите на Захариева на въпросите му във връзка с европейското финансиране на израелски проекти. Според него българката е готова да финансира израелски проучвания, които може да се използват за военни цели и за ядрени мощности.

Тези възгледи, според мен, я дисквалифицират от позицията комисар", написа Клаузен в профила си в Twitter.

Против кандидатурата на Захариева веднага се обяви и Филип Турек от крайнодясната група "Патриоти за Европа".

„Не търсим дипломат, който да управлява документи. Имаме нужда от някой, който да ръководи технологичното бъдеще на Европа", заяви той, цитиран от POLITICO.

Турек я обвини в липса на личен опит и че Захариева е научила за важните теми от скорошния доклад на Марио Драги за конкурентоспособността на Европа.

Кръстосвайки ръцете си, българката отговори: "Имаме нужда от дипломатически умения, политически опит и административен капацитет. И, разбира се, ще разчитам на огромната експертиза, която видях в двете генерални дирекции".

Мотивиращите повторения

В своите отговори Захариева не се посвени да каже истината, пише Politico.

Длъжна съм да направя честна оценка (бел. ред. - за европейската програма "Хоризонт Европа") – има много какво да се подобри", коментира българският политик.

Припомняме, че в предишния състав на Комисията програмата се движеше от друга българска – Мария Габриел (ГЕРБ). Тя обаче се отказа преждевременно от поста, за да влезе в коалиционното правителство "Денков". Според споразумението между ГЕРБ и ПП-ДБ тя трябваше да стане премиер на България през март 2024 г., но коалицията се разпадна.

По отношение на програмата "Хоризонт Европа", досега компаниите можеха да кандидатстват за максимум 15 млн. евро финансиране чрез грантове или чрез капиталови инвестиции (или комбинация от двете). Тази сума обаче Захариева определи като "недостатъчна" въпреки плановете догодина тя да бъде увеличена на 30 млн. евро.

В даден момент Захариева влезе и в ролята на мотиватор, пише още изданието, позовавайки се на повторенията на Захариева как желае да "мотивира" страните членки на ЕС да отделят по-голям дял от своя БВП за проучвания и иновации.

След като един от депутатите предложи програмата да подкрепя националните политики за проучвания и иновации, Захариева каза:

Не знам какво да добавя. Наистина подкрепям казаното от Вас". 

Колкото до изкуствения интелект, кандидат-комисарът се обърка и се поправи, за да може отново да се обърка. Тя обеща да работи "отблизо" с  бъдещия технологичен цар на ЕС – Хена Виркунен – и да се „консултира“ с учени за разработването на „съвместна пътна карта“. След това тя каза, че AI има нужда от три съставки, но след поправка каза, че са четири. Накрая изброи три: данни, изчислителна мощ и умения.

В заключителните си слова Захариева заложи на лична история от детството си и обеща да работи "отблизо" с евродепутатите.