Минималната заплата трябва да се формира на пазарен принцип

За държавния бюджет, данъчното облагане, минималната работна заплата, проблемите около БНБ и КТБ и защитата на конкуренцията, Economic.bg разговаря с Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ и председател на Комисията по бюджет и финанси.   

- Г-жо Стоянова, очаква ли се повишаване на планирания бюджетен дефицит, което да наложи нова актуализация на бюджета?

Напротив, надяваме се благодарение на преизпълнението на приходите, чрез излишъка, който имаме в момента, този дефицит да бъде намален и да спадне значително под планирания.

- Предвижда ли се допълнително увеличение на данъци или промяна в данъчната система?

Икономическата програма, облечена в предизборната платформа на ГЕРБ, не предвижда увеличение на данъци, нито промяна на данъчната система. Когато се договаряхме с нашите коалиционни партньори, не можахме да достигнем до единно становище по отношение на данъчната система. Поради това записахме в нашето споразумение, че може да направим задълбочен анализ на тази система, но няма да я променяме в рамките на мандата на това правителство. Така че няма да внасяме никакви изменения в тази посока.

Хубаво е да има дискусии, защото промяната в един данък задължително трябва да води до промяна и на други данъци. Данъците трябва да се разглеждат като система, а не изолирано, защото те взаимно се допълват и влияят върху икономиката по определен начин. Приветствам всякакви дискусии по темата, но се надявам, че нашите коалиционни партньори ще спазват споразумението и няма да внасят законодателни инициативи в тази посока.

- Как гледате на дискусиите около минималната работна заплата? Очаквате ли тя да продължава да расте?

Икономиката вече е настроена към настоящото ниво на минималната работна заплата (МРЗ) и правителството вероятно ще я препотвърди.

Колкото до самата МРЗ и начинът, по който се определя нейният размер, аз категорично смятам, че това е неправилен подход. Не може административно, без каквито и да е критерии, което и да било правителство да решава колко да бъде тя. Ако проследите нейната динамика, тази на средната работна заплата (СРЗ) и динамиката на брутния вътрешен продукт (БВП) през последните 5-6 г., ще видите, че ножицата между МРЗ и СРЗ се разтваря все повече – МРЗ расте с много по-висок темп, а БВП расте дори с още по-нисък темп от СРЗ. Това е икономически необосновано. Смятам, че всяко административно вмешателство от страна на властта в тези съотношения, води до негативни последици за икономиката.

Заплатите трябва да растат на пазарен принцип – според производителността на труда и БВП. В най-лошия случай те могат да бъдат формирани по определен административен начин при ясни критерии и обвързаност с цялата икономическа обстановка и растежа на БВП. Това може да се случи по сектори и при договореност между партньорите в различните такива. Знаете, че минималните осигурителни прагове се определят точно на тази база. Не може да искаме МРЗ или СРЗ на IT бранша да бъде еднаква с тази на шивашкия например.

Ако трябва да има административно определяне на МРЗ, то трябва да бъде според ясни критерии и след договаряне с всеки отделен бранш, т.е. да имаме МРЗ по браншове.

- Как се развива казусът с гуверньора на БНБ?  

Парламентът вече прие критериите и правилата, по които ще се осъществи номинацията и избора на нов гуверньор. Процедурата ще продължи около месец, чисто технологично отнема толкова време. В момента тече 7-дневен срок, в който парламентарно представените политически сили да направят своите номинации. След това ще има изслушване на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси и гласуване в пленарна зала, което предвиждаме да се случи в началото на юли.

- Ще подаде ли оставка г-н Искров или ще изкара мандата си докрай?

През последните дни този казус доби истерични размери, без каквото и да било основание. Г-н Искров е заявявал неколкократно, че в момента, когато има кандидат за гуверньор, ползващ се със съответната подкрепа и ще бъде избран, той ще подаде своята оставка. Дори да не го направи, Парламентът ще избере новия управител на БНБ най-късно на 10 юли, когато по закон може да бъде избран и без оставка на настоящия. Друг е въпросът, че след това новият гуверньор не може да встъпи в длъжност веднага, а трябва да изчака до 10 октомври. Надявам се, че това няма да се случи.

- Какво е мнението Ви за развитието на казуса КТБ?

Този казус е ужасно дълъг и вероятно ще се развива в следващите няколко години. Очакват се множество дела на различни инстанции и не съм оптимист за резултата. Почти невъзможно е да се върне вече похарченото и изгубеното. Фирмата, която сме избрали, са професионалисти в своята област и явно имат опит в издирването на активи на фалирали банки и тяхното връщане. Надявам се да имат успех, но не съм голям оптимист. Те трябва да работят при ясно спазване на документална обоснованост – всяко едно тяхно действие ще мине през съдебен контрол на повече от една инстанция, а може да стигне дори до европейски съдилища. Така че нещата няма да получат своя отговор скоро.

- Т.е. дори да се разплете напълно и да стане ясно при кого са отишли парите, те няма начин да бъдат върнати?

Къде са отишли парите мисля, че вече е ясно. Има един много сериозен доклад на парламентарната комисия, разследваща случая КТБ. Той ще излезе в първия момент, в който променим Закона за кредитните институции и дадем възможност част от банковата тайна на фалиралата банка вече да не е банкова тайна. Тогава всички ще видят къде са отишли парите. По темата изтече много информация, имаше много коментари. Ясно е, че парите са отишли във финансиране на различни проекти на Цветан Василев и неговите партньори, по различни канали, вкл. и към непечеливши такива. Имаме реална загуба на средства в непечелившите проекти, вкл. и в политически такива, които са известни на всички.

Каквато и фирма да дойде да ги разследва, тя просто няма откъде да вземе тези пари. Това, което евентуално може да се върне, са активите от печелившите инвестиции.

- В какъв вид смятате, че ще бъде приет Законът за защита на конкуренцията?

От ГЕРБ внесохме доста сериозни промени между двете четения в първоначално предложените текстове от опозицията. Те са подкрепени както от браншовите организации на търговските вериги и инвеститори, така и от Съюз „Произведено в България“. От обединението на българските производители осъзнаха, че текстовете, внесени от опозицията, ще се обърнат срещу тях. Те ще подкрепят нашите промени. В момента текстовете се обсъждат 1 по 1. По някои вече сме постигнали 100% съгласие, по други още спорим. Надявам се да постигнем консенсус.

- Смятате ли, че КЗК трябва да има толкова големи правомощия, колкото се предвижда в първоначалния вариант на закона?

КЗК вече има своята роля. Категорично съм против да предоставяме на този или който и да е друг регулаторен орган цялостната преценка дали има, или няма нарушение на определени търговски взаимоотношения и законови текстове. Считам, че това трябва да бъде регламентирано ясно и категорично в закона, за да няма субективен фактор при преценката. Държавата не може и не трябва да се меси в свободните търговски преговори и взаимоотношения. Опитвайки се да защити единия или другия партньор, всъщност тя му наврежда.