„Изкривяването“ на телеком пазара: Могат ли виртуалните оператори да решат проблема?
Този тип услуги набира популярност в Европа, а глобалната MVNO индустрия се оценява на 84 млрд. долара
Конкуренцията на българския телекомуникационен пазар малко по малко отслабва на фона на окрупняването на сектора и липсата на пълноценна регулаторна дейност. Този тренд намира изражение както в поредната индексация на цените от страна трите мобилни оператора, така и например в драстичния срив на България в класацията за най-бърз фиксиран интернет в света.
Този неблагоприятно изглеждащ бизнес климат описаха от Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО) по време на пресконференция днес. Според организацията, обединяваща алтернативните и регионални доставчици на интернет и телевизия, техните възможности в страната са ограничавани, но най-потърпевши от слабата конкурентна среда всъщност са крайните потребители.
„Защо само мобилните оператори да могат да станат големи оператори“, пита реторично Невен Дилков, член на УС на БАБТО. Според него това е ясна индикация за изкривяване на пазара. Обратно, ако не беше такъв, на него „щеше да има много повече активни участници и нямаше да може мобилните оператори да си обявяват качването на цените“, смята той.
Това е толкова силен симптом за изкривяването на пазара – кой си обявява качването на цената във вестниците?“, пита реторично Дилков по повод новините за индексиране на тарифните планове с ръста на инфлацията.
Пресконференцията на БАБТО идва на фона на трета вълна на индексация, която предизвика бурни реакции сред потребителите и правозащитните организации. Напрежението по темата провокира дебат за липсата на равноправие по оста оператор-клиент на мобилни услуги, като се заговори за редакция на някои клаузи в Общите условия към договорите на телекомите.
Случва се и в контекста на продължаващата консолидация на сектора и по-конкретно – броени седмици след като Комисията за защита на конкуренцията позволи придобиването на един от ключовите пазарни играчи – „Булсатком“ – от собственика на Vivacom, United Group.
Няколко щриха от телеком пазара
Телекомуникационният пазар има два основни клона – мобилни услуги и фиксирани услуги. На първият работят трите големи оператора Vivacom, A1 и Yettel. На втория има повече от 1000 предприятия, сред които са и членовете на БАБТО.
Ангел Василев, председател на Управителния съвет на браншовата асоциация, направи разрез на пазара през призмата на неговата консолидация. Преди десетилетие България се гордееше, че е сред първите в света по високоскоростен фиксиран интернет. По същото време, припомня Василев, започнаха серийните придобивания на местния пазар. Сред големите такива са тези на Евроком София, Евроком Пловдив, Евротур, Мегалан, СпектърНет, а сред последните придобити са N3 в Пловдив, Нет1 в София и Нетуъркс в Северна България. Последно от серията е това Bulsatcom.
В момента България се намира на 86-о място по високоскоростен фиксиран интернет. Вероятно можем да направим някаква връзка между едното и другото“, казва Ангел Василев, но без да посочва източник на класацията.
Справка на Economic.bg в Ookla Speedtest показва, че към януари 2024 г. по скорост на фиксирания интернет България се нарежда 67-о място в света, а по мобилен – на 15-о.
Факт е обаче, че преди първата вълна на консолидация, започнала около 2010 г., България се намираше на в топ 5 в света. След това прогресивно започна да губи позиции. „Ако не се развива конкуренцията или ако има действия, които водят до ограничаване на конкуренцията, до концентрация и придобивания, които ще направят така, че фиксираният пазар в определен момент да стане олигополен, в крайна сметка ще страдат потребителите“, коментира Ангел Василев.
Що се отнася до мобилния телекомуникационен пазар, там конкуренцията се запазва такава, каквато е от години.
Това осигурява много добра възможност на тези оператори да се развиват в синхрон. Те се развиват в синхрон като пазарен дял, развиват се в синхрон като цени“, коментира Ангел Василев.
Какво е MVNO и може ли да реши проблема?
България е единствената държава, в която такова нещо няма“, напомня Ангел Василев.
Става дума за т.нар. виртуални мобилни оператори (MVNO) – независими мобилни услуги, изградени върху инфраструктурата на мрежовите оператори. Такива в различните държави в ЕС има немалко. По думите на Невен Дилков от БАБТО в Чехия например те наброяват 137, във Франция са 4, а в Дания, независимо от броя им, почти половината крайни потребители използват услуги на MVNO.
Осъзнали полезността им за конкуренцията, много държави са въвели законови изисквания, чрез които задължават мрежовите оператори да отворят инфраструктурата си за онези, които не разполагат с такава. Идеята за това изхожда от природните закони. Независимо че са изградили собствена мрежа, има едно нещо, което големите телеком операторите не притежават – радиочестотния спектър. За всяка страна този ресурс е ограничен и затова държавата го разпределя за ползване за определен период от време срещу лицензионна такса.
Напомняйки, че в европейското законодателство е заложено телекомите да отварят мрежите си за виртуални оператори, от БАБТО посочва, че и тук държавата има как да стимулира този процес. Например, като обвърже отдаването на радиочестотите със задължението за споделянето им с MVNO.
MVNO не са нещо ново – съществуват от 90-те години на миналия век, но бизнес моделът сега преживява възход. Използвайки напредъка в мрежовите и облачните технологии, някои брандове потърсиха път към крайните клиенти по тази линия.
Глобалната MVNO индустрия днес се оценява като пазар на стойност 84 млрд. долара, а растежът ѝ се ускорява, като през следващите пет години се очаква увеличение от близо 40% до 116.8 млрд. долара. Само в ЕС стойността им е около 27 млрд. долара към 2020 г. и се очаква тя да нарасне до 48.7 млрд. долара през 2030 г.
Този бизнес и този пазар очевидно е много съществен.“
В България вече са правени опити за пускане на виртуални мобилни оператори. Преди около 6 години няколко български компании основаха съвместното дружество „Мобилни алтернативни комуникации“. Участие в него има и Nettera, компанията на Невен Дилков, член на УС на БАБТО.
Дилков разказва, че предприятието е преговаряло и с трите мобилни оператора. Под една или друга форма обаче всеки от тях в крайна сметка е отказал достъп до мрежата си. Правени са опити за това и по съдебна линия, както и чрез лобиране на ниво Министерство на транспорта и съобщенията. Въпреки че в законодателството успява да се прокара изискването за отдаване на инфраструктурата под наем на виртуални оператори, промените се случват със закъснение, месец преди КРС да раздаде честотите за 5G, казва Невен Дилков.
Изкривената среда
„Самото MVNO също не е панацея“, коментира още той. Появата на един такъв оператор не е гаранция за промяна на конкурентната среда. Според него проблемът в България е, че има „цялостно неразбиране и липса на активност в посока да се подкрепя конкурентната среда на телеком пазара“.
„От години регулаторите в лицето КРС, КЗК, КЗП, правителството и даже парламентарните сили демонстрират подкрепа единствено и само за големите оператори“, казва той. И дава пример със свалените цени на честоти за 5G.
Решението да създадем конкурентна среда не е да сме добри към големите оператори. Решението е друго и конкуренцията е единственият начин да има справедливи цени на пазара на крайните потребители“, смята Невен Дилков.
Ангел Василев обръща внимание на концентрацията по линия общите собственици, които имат два от водещите телекома и някои от най-големите медии в страната (б.а. – Yettel и медийната група около bTV са собственост на чешката PPF, докато Nova и сайтовете около нея заедно с Vivacom – на United Group). Това, изтъква Ангел Василев, оказва много силен натиск на пазара на разпространение.
Когато онези, които притежават мрежата и са най-големите доставчици на технологични платформи за съдържание са и най-големите собственици на съдържание, това неминуемо им дава една съществена пазарна мощ те да определят цените на това съдържание“, коментира Василев.
Той фокусира вниманието върху спортните канали, собственост на bTV и Nova, за които по-малките доставчици на телевизия купуват права за разпространение.
Връщайки се на обявената индексация, Ангел Василев обръща внимание, че на полето на мобилните услуги няма конкуренция. Обратно, при фиксираните услуги – интернет и телевизия, където оперират стотици играчи – ситуацията е по-различна. Той дава пример с честите промоции за абониране за интернет и телевизия срещу 1 лев за два, три или дори шест месеца.
С придобиването на Bulsatcom това ще доведе до едно изключително изкривяване то по пътя на вертикалната интеграция“, смята той.
Според него конкуренцията е застрашена, а регулаторите са тези, които носят отговорност за промяната. От БАБТО призоваха за изготвянето на задълбочени пазарни и секторни анализи от страна на КРС и КЗК.
В една конкурентна среда всеки може да се развива и да прави голям бизнес“, обобщи Невен Дилков.