Може ли Челопеч да има свой високотехнологичен индустриален парк?

Какво би било бъдещето на регионите, които икономически зависят от добив на ресурси, като мед и злато например? Науката отдавна е установила, че някои от суровините на Земята са изчерпаеми. Такива са нефтът, природният газ, въглищата, рудите. Има ли обаче алтернативна заетост за жителите на такива малки населени места, ако добивът бъде прекратен?

Според арх. Даниела Коцева – има. Тя предлага такава възможност в своята дипломна работа, в която разглежда изграждането на високотехнологичен екологичен индустриален парк в община Челопеч.

Проектът ѝ стъпва на Общия устройствен план на общината и на Плана за интегрирано развитие 2021 – 2027 г., в които местната власт е отредила и анализирала възможностите на определени територии. Така дипломната работа на младия архитект всъщност може да стане основа за реализация на подобен проект, макар и в по-малък мащаб.

Знак, че местната власт проявява интерес, е това, че кметът и главният архитект на общината са предоставили цялата нужна информация на арх. Коцева, като са ѝ посочили мястото, на което подобен проект би могъл да се развие.

Те споменаха за територията, която считат за подходяща. След разговорите ни, те ми заложиха това място и благодарение на тяхното отношение и това, че ми споделиха всички данни, аз осъществих проекта“, споделя арх. Коцева пред Economic.bg.

Проектът

Теренът се простира на изток от село Челопеч, в близост до язовир „Кирчов извор“. Там минават първокласния път и жп линията София – Бургас. Територията е около 80 хектара и в момента е неизползваема. Част от нея е общинска, а друга – частна.

Дипломната работа на арх. Коцева не предвижда само изграждането на производствени бази, но и на цял високотехнологичен комплекс, в който да се поместят административни сгради, софтуерен парк, квалификационен център, жилищни сгради и хотел. Заложен е и център за рекреация, който да обхване именно язовир „Кирчов извор“. Предвижда се само ниско строителство, като е дадено предимство на озеленяването.

Моята територия не е чисто производствена, а многофункционална. Ако е само промишлена, тя ще е необитаема през половината ден и това не е добре от градоустройствена гледна точка“, казва арх. Коцева.

На въпрос защо избира да разработи „екологичен индустриален парк“, тя изтъква две причини – защото става въпрос за щадящо природата строителство и защото проектът ѝ предвижда екологично производство. С прости думи – на територията на парка могат да оперират компании, ориентирани към рециклирането на строителни материали и отпадъци. Арх. Коцева е разгледала в дипломната си работа възможността за рециклиране на дървени, метални конструкции и елементи, сандвич панели и соларни панели, които са доста нашумели напоследък.

Производствената ми площ е около 19 хектара, като толкова са и зелените площи“, казва арх. Коцева.

Целият парк може да има директна пешеходна връзка със селото. На изток е заложена да преминава споделена улица, т.е. тя не е отредена само за автомобилно движение, но и за пешеходно и велосипедно. Арх. Коцева залага и открити и закрити пространства, в които компаниите да представят новите тенденции. Споделя, че е предвидила и музей със зали за експозиции, както и детски обучителен център.

Идеята не е да се превърне в затворено пространство за производствена дейност от 8 до 18 ч. Идеята е да бъде оживено възможно най-много.“

Защо?

Изготвянето на проекта ѝ отнема около 6 месеца. На въпрос защо си е избрала точно такъв дипломен проект, арх. Коцева казва, че е наясно със социалните проблеми на регионално ниво, свързани с това хората да търсят препитание в по-големите градове.

Не само Челопеч, но и съседните общините разполагат с производствени зони, обвързани с изкопаеми ресурси, които са изчерпаеми. Един ден това ще приключи. Моята идея е тези хора да останат там и да продължат да се развиват“, споделя арх. Коцева.

Според нея бъдещето е в технологичното производство, което би дало възможност на страната ни да бъде конкурентноспособна. Акцентира и върху плановете на Европа до 2050 г. да премине към производство с нетни нулеви емисии. 

Мисля, че това трябва да се заложи възможно най-рано и да се изпълни по-рано, за да се подобри качеството на живот на хората и да се опазва околната среда“, допълва тя.