Мудната дигитализация обрича България да е вечно догонваща в ЕС

България запазва предпоследното 26-о място в индекса на Европейската комисия за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г. Резултатът на страната ни нараства средно с 9% годишно през последните пет години, но този темп не е достатъчно бърз, за да ѝ позволи да догони останалите членки на блока, се посочва в доклада.

С по-нисък индекс от нас е единствено Румъния. В другия край на класация пък са Финландия и Дания, намиращи се на границата на 70-те пункта.

Дигиталната грамотност остава водещо предизвикателство, особено на фона на амбициозните цели на ЕС, които предвиждат 80% от възрастните да имат поне основни цифрови умения до 2030 г. При по-задълбочените способности към днешна дата нивото в България контрастира още по-ярко – с такива може да се похвали едва 8% от населението спрямо 26% средно за Блока.

Страната изостава и по отношение на дела на специалистите в областта на ИКТ от работната сила (3.5% спрямо 4.5% средно за ЕС).

В България обаче делът на жените специалисти в тази област е висок“, се изтъква в доклада на ЕК.

Добри резултати страната показва и при оптичната интернет свързаност. Тук 85% от домакинствата имат достъп до такава, докато в ЕС средният дял е 50%. Въпреки това, а и въпреки ниските цените, цялостното проникване на фиксиран и мобилен широколентов достъп до интернет остава ниско.

Положението при показателите за проникване на дигитализацията сред бизнеса също не са добри към днешна дата, като възприемането на цифрови технологии от малките и средни предприятия (МСП) е почти наполовина от средното за ЕС. Само 6% от фирмите у нас използват големи информационни масиви, 10% – услуги в облак и 3% –
изкуствен интелект. За сравнение, целта на ЕС за всяка от тези три технологии е до 2030 г. да се използват от 75% от бизнеса.

Е-управление

Единствено при отворените данни равнището на България отговаря на средното за ЕС. В този ред на мисли трябва да се спомене един от последните ходове на ресорния министър Божидар Божанов, който по-рано този месец освети плащанията на държавата, когато са над 5 хил. лева. Става дума за бюджетните трансакции през системата СЕБРА, които и досега бяха публични, но не можеха да се обработват и анализират софтуерно.

Що се отнася до взаимодействието на потребителите с държавната администрация, обаче, едва 34% от хората с интернет достъп се възползват от това при средно 65% в ЕС. Предоставянето на цифрови обществени услуги за обществеността у нас достига стойност от 59% спрямо средната стойност за ЕС от 75%. Програмата „Дигитално десетилетие“ цели всички ключови административни услуги да се предлагат онлайн до 2030 г.