Експериментът за €23 милиарда на най-голямата икономика в Европа

Най-голямата икономика в Европа провежда експеримент на стойност 23 милиарда евро с цел да постигне нулево нетно потребление до 2045 г., без да унищожи енергоемката си промишлена база.

Правителството на Олаф Шолц обяви по-рано този месец така наречените „договори за защита на климата“, за да помогне на компаниите в сектори като стоманодобив, цимент и стъкло да покрият допълнителните разходи, направени при използването на по-чисти технологии в сравнение с конвенционалните процеси. В рамките на програмата кандидатите представят предложения за размера на необходимата подкрепа, като финансирането се предоставя на офертите, предлагащи най-голямо намаление на емисиите на CO2 на най-ниска цена.

Политиката е подобна на програмите „Договори за разлика“ (CfD), които правителствата използват, за да подпомогнат въвеждането на възобновяеми енергийни източници в много части на света. Въпреки това обхватът на технологиите, които тя покрива, е различен от всичко, което е било опитвано в такъв мащаб, което прави успеха ѝ далеч по-малко сигурен.

Наскоро стартира първият кръг от търгове, в който се предлагат договори на стойност до 4 млрд. евро, а през лятото ще последва още една възможност за наддаване с бюджет от 19 млрд. евро.

Това е „иновативен инструмент, който все още не съществува никъде в международен план“, заяви Удо Филип, държавен секретар в Министерството на икономиката.

Други индустриализирани държави със сходни амбиции за нулево нетно потребление вероятно ще следят внимателно резултатите. Само преди дни правителството на САЩ обяви безвъзмездни средства в размер на 6 млрд. долара, които производителите на метал, хартия и стъкло могат да използват, за да намалят емисиите, които затоплят планетата.
Въпреки че правителствата имат опит в подкрепата на масовото внедряване на напълно разработени решения за чиста енергия, като вятърна и слънчева, съществува по-голям риск, когато става въпрос за подкрепа на технологии на ранен етап, като улавяне на въглерод в циментовите заводи и рециклиране на мед с водородно захранване, на същото ниво.

„Правителството наистина се опасява, че може да избере губещите“, казва Джени Винклер, която преди това е била ръководител на звеното за възобновяеми енергийни източници във Фраунхоферския институт за системни и иновационни изследвания, който често съветва германското правителство по подобни политики.

Все пак, според нея, тези опасения би трябвало да се успокоят, тъй като технологиите за намаляване на емисиите в сектори като стоманодобива са отдавна изпитани. „Не е много вероятно през следващите години да се появят още много разрушителни технологии“, каза Винклер.

Начинът, по който работи новата система за подпомагане, е свързан с европейската Система за търговия с емисии (СТЕ). Например, ако дадена компания предложи, че разходите за декарбонизация на стоманата са 120 евро на тон, правителството ще обещае да изплати сумата минус цената на въглерода в СТЕ, която в момента се движи около 60 евро на тон. Ако в бъдеще цената на замърсяването се повиши до 140 евро на тон, тогава компанията трябва да плати на правителството излишъка от 20 евро на тон. След като бъде спечелен търгът, ценовата подкрепа е на разположение за 15 години.

Несъмнено по пътя ще бъдат отстранени някои проблеми. Например, може да има някои аргументи срещу размера на възлаганите договори. Докато повечето страни правят отделни CfD за слънчева енергия, вятърна енергия на сушата или в морето - като вземат предвид индивидуалните производствени разходи на всеки сектор – първият индустриален търг в Германия е технологично неутрален. Това би могло да облагодетелства някои решения с по-ниски разходи за преобразуване пред други.

Според Винклер с течение на времето това би трябвало да се подобри. Според нея разходите за декарбонизация на промишлеността в момента не са толкова предвидими, колкото разходите за възобновяема енергия. Търгът би могъл да помогне на правителството да оцени разходите за тези нови процеси и да създаде таванна цена за технологиите в следващите търгове.

Междувременно компаниите са принудени да се впуснат в собствена игра на догадки с офертите си. Предстои да видим как компаниите ще се справят с прогнозните си разходи за разработване на водород или други чисти технологии, които все още не са достигнали мащаба си. Ако предложат твърде висока цена на търговете, те рискуват да загубят, а ако предложат твърде ниска, ще бъдат хванати с договор, който може да им навреди финансово.

Има и компании, чиито проекти понастоящем се считат за твърде малки, за да участват изобщо. Да вземем за пример Aurubis AG от Хамбург, един от най-големите в света преработватели на мед. От май тя планира да въведе в експлоатация една от първите в света топилни за мед, готови за използване на водород. Очаква се планът да струва 40 млн. евро.

Въпреки това нейният проект не отговаря на изискванията за първия кръг на търговете този месец, тъй като емисиите, които предлага да намали, не достигат минимума от 10 000 метрични тона. Миналата седмица министърът на икономиката Роберт Хабек заяви пред представители на бизнеса, че правителството търси начини да подкрепи по-малки проекти със следващия кръг търгове.

Преди всичко основният фокус на правителството е защитата на индустриалната икономика, като то също така желае да не повтаря грешките от миналото. Преди две десетилетия то инвестира големи средства в соларната индустрия, която на практика изчезна от страната. Ето защо то запазва тези търгове само за местни компании, а чуждестранните субекти не могат да участват в тях.

Сега се намираме в различно десетилетие, в което индустриалните перспективи са много по-важни във всеки национален дебат“, каза правителственият съветник Карстен Нойхоф от Германския институт за икономически изследвания. Нойхоф заяви, че се надява програмата да помогне за стабилизирането на индустриалната база на Германия и най-вече за осигуряването на работни места.