„Ветрило от възможности“: Строителството като основен двигател на пазара на труда

Строителството е един от ключовите сектори на икономиката на България – в него са заети най-много хора пряко и непряко, а заплатите са над средните за страната. Той се отличава и заради непрестанното внедряване на иновации, а сега интензивно навлиза и изкуственият интелект. Но в основата му винаги ще бъде човекът.

Това са основните изводи, които бяха направени по време на конференцията „Намиране и формиране на кадри за бъдещето на строителството: Изграждане на утрешния ден“, организирана от „Главболгарстрой Холдинг“ по повод 55-годишнината на компанията.

Когато имаш 55 години зад гърба си, можеш да проследиш тенденциите и това как се променят технологиите. Едно нещо обаче остава непоклатимо през цялото време – хората. Развитието на всяка компания е тясно свързана с развитието на нейните служители. При нас има три поколения служители“, каза Емил Ангелов, главен изпълнителен директор и заместник-председател на Управителния съвет на „Главболгарстрой Холдинг“.

Той обърна внимание, че в голяма компания, каквато е „Главболгарстрой“, миксът от специалисти е толкова разнообразен, че има място за всеки.

Казвам го с идеята да представя ветрилото от възможности, които стоят пред младите хора, за да отворят съзнанието си“, каза още Ангелов.

В събитието участие взе и служебният министър на образованието Галин Цоков. Той обяви, че 4300 са българските студенти, които се обучават в професионалното направление „Архитектура, строителство и геодезия“.

При тях процентът на безработица е по-нисък от средния – той е около 1.6%. А 71% от студентите от тези специалности пет години сред завършването си работят на длъжност, която изисква висше образование и е свързана с образованието“, обяви Галин Цоков.

В средното професионално образование – в 31 професионални гимназии и 10 професионални паралелки в средни и обединени училища – се изучават професии, свързани със строителство. Общият брой на учениците в областите строителство и архитектура е малко над 6800, или малко над 4% от общия брой на учениците в средното професионално образование, каза министърът.

По думите му представената статистика показва, че подготовката на специалисти със средно професионално образование има необходимост от сериозно развитие както по отношение на новите професии и адаптирането на строителната професия към съвременното професионално образование, така и в посока на разширяване на броя на учениците, които се обучават в специалности, свързани със строителството.

Какво казват икономистите?

Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) изрази очаквания за добра перспектива пред строителния сектор. По време на конференцията той представи пазарен анализ за състоянието на наличните и нужните кадри в сектора, изготвен от ИПИ.

През 2025 – 2026 г. най-вероятно капиталови разходи в бюджета ще има. Ако държавата успее да „отпуши“ политическите проблеми, би следвало също да започне да играе и своята роля и да инвестира в съоръжения, транспортна инфраструктура, но не само“, заяви Ганев.

Само през 2023 г. инвестициите в сектора възлизат на 2.3 милиарда лева, което 7.1 на сто от всички инвестиции на нефинансовите предприятия. По думите на Ганев секторът е интензивен на инвестиционна активност. Най-големият дял, над 1.2 милиарда лева от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, са в предприятията, които извършват строителство на сгради.

Средната заплата в подсектор строителство на съоръжения достига 2140 лева за 2023 г., което при очакван 20 процента ръст, най-вероятно ще достигне до около 2500 лева през 2024 г., каза Ганев. В предприятия с между 50 и 249 заети средата заплата е 1930 лева за 2023 г., а за предприятия с над 250 наети – 2536 лева.