Най-голямото постижение на технологиите

Идеята неодушевените предмети да „оживеят“ като интелигентни същества датира отдавна. Тя е в основата на развитието на изкуствения интелект. Древните гърци са имали митове за роботи, а китайски и египетски инженери са изграждали автомати (относително самоуправляваща се машина или управляващ механизъм, предназначен да следва автоматично предварително определена последователност от операции).

Архит от Тарент е бил известен математик и политик, но според някои древни източници той може да е и дядото на роботиката. Някъде около 350 г. пр. Н. Е. той е проектирал и построил въздушен или парен дървен гълъб, който е бил в състояние да пляска с крила и да лети във въздуха. Никакви схеми или прототипи на птицата не са оцелели до днес, така че съвременните учени могат само да гадаят как е функционирала. Дори да не е толкова впечатляващо, колкото го изкарват древните сведения – някои от които твърдят, че птицата можела да лети до 200 метра, устройството все пак може да е един от най-ранните автомати в историята.

Леонардо Да Винчи пише подробно за автомати, а личните му тетрадки са пълни с идеи за механични творения, вариращи от хидравличен воден часовник до роботизиран лъв. Може би най-необикновеният от всички е планът му за изкуствен човек под формата на брониран германски рицар. Макар че днес не съществуват пълни чертежи, доказателствата сочат, че Да Винчи може да е построил прототип през 1495 г., докато е работил под патронажа на херцога на Милано.

Корените на идеята за съвременния изкуствен интелект може да се проследят до опитите на класическите философи да опишат човешкото мислене като система, изградена от символи. През 40-те и 50-те години шепа учени от различни области (математика, психология, инженерство, икономика и политология) започват да обсъждат възможността за създаване на изкуствен мозък. Областта на изследванията на изкуствения интелект е обособена като академична дисциплина през 1956 г.

Най-ранните изследвания на „мислещите“ машини са вдъхновени от сливането на идеи, преобладаващи в края на 30-те, 40-те и началото на 50-те години. Последните проучвания в неврологията показват, че мозъкът е електрически възбудима мрежа от неврони, които изстрелват импулси. Кибернетиката на Норберт Винер описва управлението и стабилността в електрическите мрежи. Информационната теория на Клод Шанън описва цифрови сигнали. Теорията на Алън Тюринг показва, че всяка форма на изчисление може да бъде описана дигитално. Тясната връзка между всички тези идеи предполага, че може да е възможно да се изгради електронен мозък.

Примери за работа в този дух включват роботи като костенурките на д-р Уилям Грей Уолтър и Звярът на Джон Хопкинс. Д-р Уолтър е бил един от най-изявените неврофизиолози и разработва костенурките, за да му помогнат да разбере как функционира мозъкът. Звярът на Джонс Хопкинс е бил мобилен автомат, ранен пред-робот, построен през 60-те години в лабораторията за приложна физика на университета Джон Хопкинс. Машината е имала рудиментарен интелект и способността да оцелява сама. Тези машини не са използвали компютри, цифрова електроника или символни разсъждения, а са били контролирани изцяло от аналогови схеми.

Уорън Маккълок и Уолтър Питс през 1943 г. използват изкуствени неврони и показват как те могат да изпълняват прости логически функции. Двамата стават първите, които описват това, което по-късно изследователи ще нарекат „невронна мрежа“. Студентът Марвин Мински, който тогава е само на 24 г. се вдъхновява от работата им и през 1951 г. (с Дийн Едмъндс) той изобретява първата машина с невронна мрежа SNARC. Надали 24-годишният Мински е знаел, че ще се превърне в един от най-важните лидери и новатори в областта на изкуствения интелект през следващите 50 години.

Тестът на Тюринг

През 1950 г. Алън Тюринг публикува забележителен документ, в който спекулира относно възможността за създаване на машини, които „мислят“. Той отбеляза, че „мисленето“ е трудно да се дефинира и създава известния тест на Тюринг. Ако една машина може да проведе разговор (по телепринтер), който не може да се различи от разговор с човек, тогава е разумно да се каже, че машината „мисли“.  Тестът на Тюринг е първото сериозно предложение във философията на изкуствения интелект.

Конференцията през 1956 г.

„Логическият теоретик“ е компютърна програма, написана през 1956 г. от Алън Нюел, Хърбърт А. Саймън и Клиф Шоу. Това е първата програма, умишлено проектирана за извършване на автоматизирани разсъждения и се смята „първата програма за изкуствен интелект“. Представена е същата година на Конференция, организирана от Джон Маккарти и Марвин Мински. Тогава е утвърден и терминът „изкуствен интелект“, който се използва до ден днешен.

Златните години 1957 – 1974 г.

През този период изкуственият интелект процъфтява. Компютрите могат да съхраняват повече информация и стават по-бързи, по-евтини и по-достъпни. Алгоритмите за машинно обучение също се подобряват, а хората се усъвършенстват в това да разбират кой алгоритъм да приложат към своя проблем. Правителствени звена като „Агенцията за напреднали изследователски проекти в областта на отбраната“ (DARPA) започват да финансират изследванията в областта. Правителствата се интересуват от машина, която може да транскрибира и превежда говоримия език, както и да обработва данни с висока производителност. Оптимизмът бе висок, а очакванията още повече. През 1970 г. Марвин Мински казва пред списание Life, че „от три до осем години ще имаме машина с интелект на средностатистическо човешко същество“.

Финансирането

DAPRA e агенцията, която финансира с най-големи суми изследванията в областта. Отпуска 2.2 млн. долара за проект MAC – основан през 1963 г. в Масачузетския технологичен институт (MIT) с цел да се даде възможност на много потребители да имат достъп до програмите на един компютър от различни места. Агенцията е субсидирала различни проекти през годините до 1970 г., като годишно е отделяла по 3 млн. долара. Различни университети са получавали парите, като Станфордския и Единбургския, защото в тях са били изграждани първите лаборатории за изкуствен интелект. Само тези институции са могли да си позволят закупуването на мощни компютри и машини.

Роботика

През 1972 г. се появява първият света интелигентен хуманоиден робот (андроид). Той е проект на японския университет Васеда (Waseda University). Още тогава роботът е разполагал със система за контрол на крайниците, благодарение на която е можел да върви и да хваща предмети с ръце, използвайки сензори. Зрителните му способности му позволявали да измерва разстояние и посока до обекти. Имал е вградена система за разговори, с която е можел да комуникира на японски.

Първата зима за изкуствения интелект: 1974 – 1980 г.

През 70-те години изкуственият интелект става обект на критики, защото някои от проектите в областта не успяват да се реализират, а това води и до финансови неуспехи. Периодът се определя като „първата зима“ в развитието на технологията. Учените се сблъскват и с трудности при общественото възприемане на изкуствения интелект. Проблемите са свързани с:

Ограничена компютърна мощност – тогавашните компютри нямат достатъчно памет, която да позволи по-голяма скорост при обработката на програми. Това ограничава и работата на учените.
Неразрешимост и комбинаторен взрив - Ричард Карп (надграждайки теоремата на Стивън Кук от 1971 г.) показва, че има много проблеми, които вероятно могат да бъдат решени само в експоненциално време (в размера на входовете). Намирането на оптимални решения на тези проблеми изисква невъобразимо количество компютърно време, освен когато проблемите са тривиални.

Здравомислещи знания и разсъждения – става ясно, че базата данни на програмите за изкуствен интелект трябва да имат широк набор от информация за света. По това време изграждането на такава огромна база данни, не е било възможно.

Парадоксът на Моравец – доказването на теореми и решаването на геометрични задачи е сравнително лесно за компютрите, но наглед проста задача като разпознаване на лице или преминаването през стая се оказала изключително трудна. Напредъкът по отношение на роботиката е много малък към средата на 70-те години.  
Бумът в развитието: 1980 – 1987 г.

През тези години се утвърждава т.нар. „експертна система“, при която машините с изкуствен интелект вече може да получават, натрупват и коригират знания от определена предметна област, да правят изводи за нови съждения, да решават различни практически задачи на базата на натрупаните знания и да обясняват получените резултати и пътя до тях. Програми за игра на шах HiTech и Deep Thought побеждават шахматните майстори.

През тези години започва отново голямото финансиране, тъй като програмите започват да се внедряват и в индустрията. Японското правителство финансира сериозно системи и други дейности, свързани с изкуствения интелект, като част от техния проект за компютри от пето поколение (FGCP). От 1982 – 1990 г. те инвестират 400 млн. долара с цел революция в компютърната обработка, внедряване на логическо програмиране и подобряване на изкуствения интелект.

Развитието между 1990 – 2000 г.

По ирония на съдбата, при липсата на държавно финансиране и публичен шум, изкуственият интелект процъфтява и през този период са постигнати много от основните цели. През 1997 г. действащият световен шампион по шах и велик майстор Гари Каспаров е победен от IBM’s Deep Blue, компютърна програма за игра на шах. Този силно популяризиран мач е първият път, когато действащ световен шампион губи от компютър. Случилото се тогава изиграва огромна роля към пристъпването към изкуствено интелигентна програма за вземане на решения.

През същата година софтуерът за разпознаване на реч, разработен от Dragon Systems, е внедрен в Windows. Това е още една голяма крачка напред, но в посока на усилията за тълкуване на говоримия език. Изглежда, че няма проблем, с който машините не могат да се справят. Дори човешката емоция може да бъде имитирана, както се вижда от Kismet - робот, който може да разпознава и показва емоции.

В наши дни

Сега живеем в ерата на „големите данни“, когато имаме способността да събираме огромни количества информация. Изкуственият интелект започва да играе роля в индустрии като технологии, банкиране, маркетинг и развлечения. Живеем в ерата на гласовите асистенти в телефоните като Siri и Bixby. Роботът Sophia е доказателство за това до каква степен е напреднал изкуственият интелект. Тя е социален хуманоиден робот, разработен от базираната в Хонконг компания Hanson Robotics. Активирана на 14 февруари 2016 г. и създадена по модел на актрисата Одри Хепбърн, през октомври 2017 г. тя става първият робот в света, получил гражданство. Това се случи в Саудитска Арабия, където тя стана официален поданик на кралската столица Рияд.

Надеждата e, че роботи като Sophia могат да помагат в здравеопазването, обслужването на клиентите, терапията и образованието. Но в същото време хората започват все повече да се притесняват, че технологиите ще ги заменят и ще изгубят работни места. В общественото пространство вече се обсъждат теми, като например дали роботите като Sophia са съзнателни и могат да изпитват емоции. Развитието на изкуствения интелект преследва амбициозна цел – да надмине човешките познавателни способности във всички сфери.