Не, COVID няма да е враг №1 за световната икономика през 2022 г.

Коронавирусът няма да бъде обществен враг номер 1 за световната икономика през 2022 г. Най-големите опасности тази година ще произтичат от инфлацията и риска политиците да подходят грешно към пост-COVID възстановяването, пише в свой анализ Bloomberg.

През тази година ще разберем дали глобалната икономика е достатъчно стабилна, за да се справи с намалена помощ от правителства и централните банки. И дали инфлацията е временен страничен ефект на COVID, или е по-постоянен проблем.

Общото мнение сред анкетираните анализатори от Bloomberg гласи, че световната икономика ще нарасне с 4.4% през 2022 г., след възстановяване от 5.8% през 2021 г. От 2023 г. нататък пък растежът ще се върне към дългосрочната си норма от около 3.5%, сякаш COVID никога не се е случвал.

Проблемът обаче е в настоящето и в хората, които трябва да вземат своевременни решения. Вземете пазара на труда, пише изданието, и дава пример със ситуацията в САЩ, където към края на 2021 г. имаше най-малко 10 млн. свободни работни места. Недостигът на кадри е навсякъде, а Щатите не са единствената страна, останала без служители. В Обединеното кралство имаше повече от милион незаети работни места през ноември, което бе значително повече, отколкото в началото на 2020 г. Парадоксът е, че много хора отказва да започнат работа, дори когато заплатите растат.

Независимо дали става дума за сервитьори или шофьори на камиони, микрочипове или крема сирене, несъответствието между търсенето и предлагането се превърна в лайтмотив на възстановяването от COVID – наследството от луд 18-месечен период, в който най-голямата икономика в света се сви с почти 20% за шест месеца, след което навакса всичко до средата на 2021 г.

Големите печеливши от този исторически отскок бяха домакинствата в САЩ, чието богатство нарасна благодарение на процъфтяващите пазари на недвижими имоти и фондовите пазари (тоест тези, които притежаваха състояние отначало). Като цяло американците имаха приблизително 2.6 трлн. долара допълнителни спестявания в банковите си сметки към средата на годината, което се равнява на 12% от брутния вътрешен продукт.

През по-голямата част от 2021 г. Федералният резерв и много други централни банки се чувстваха уверени, определяйки недостига на работна ръка и пробойните във веригата на доставки като краткосрочни последици от пандемията. Продължителният страх от COVID и допълнителните пари, предоставени от правителствата, обезкуражаваха много от безработните да се върнат на пазара на труда.

Междувременно инфлацията нарасна значително, движена от покачващите се цени на енергията. В края на годината вече започнаха да се чуват мнения, че тя може и да не е съвсем преходна и че ще отнеме време да се преодолее. Пазарите сега залагат, че Фед ще повиши лихвените проценти поне три пъти през 2022 г., докато Bank of England вече го направи и се очаква да го стори още няколко пъти.

Европейската централна банка (ЕЦБ) не е повишавала лихвения процент от повече от десетилетие, а нейният президент Кристин Лагард заяви, че такова не е предвидено и тази година. Еврозоната е по-малко податлива на инфлация от Обединеното кралство и САЩ като начало, плюс икономическото й възстановяване е по-малко стабилно. Въпреки това според последните данни потребителските цени са се увеличили с рекордните 5% през миналата година – знак, че ЕЦБ също може да бъде подложена на натиск да коригира нагоре лихвените нива.

На фона на всичко това централните банки се очаква да оттеглят подкрепата от икономиката и тъкмо това ще е нещото, което ще предопредели курса на развитие през 2022 г. Само икономиката на САЩ например разполагаше с две години и трилион долара федерални стимули, голяма част от които под формата на парични дарения. Премахването на всичко това неизбежно разтресе стабилността.