Не е само Русия - Китай допринася сериозно за високата инфлация

Русия може да бъде обвинена за създаването на продоволствена несигурност и енергийна криза заради войната на Владимир Путин в Украйна, но Китай също предприе действия в три области, с които допълнително ускорява инфлацията в световен мащаб. Това показва изследване на Институтът за международна икономика Peterson, цитирано от CNBC.

Анализаторите изтъкват ограниченията и митата, наложени от Китай за две основни стоки - торове и свинско месо. Китайските ограничения обаче се простират и отвъд храната. Азиатският гигант, един от най-големите производители на стомана в света, наложи и ограничения върху материала, отбелязва базираният във Вашингтон мозъчен тръст.

Всички тези ходове водят до по-високи цени по цял свят, става ясно от доклада.

„Проблемът с Китай е, че той продължава да се държи като малка страна. Неговите политики често имат желания ефект у дома – намаляване на вложените разходи за индустрията или една група китайски фермери или чрез увеличаване на възвръщаемостта на други“, пишат анализаторите.

„Китай избира политиката, която решава вътрешния проблем, като прехвърля цената му на хората другаде“, добавят те.

Торовете

Цените на торовете в Китай и по света започнаха да се покачват миналата година в резултат на силното търсене и по-високите цени на енергията, но оттогава скочиха повторно след нахлуването на руските военни в Украйна.

Миналия юли властите наредиха на големи китайски фирми да спрат износа на торове, „за да осигурят доставките на вътрешния пазар на химически торове“, отбелязва PIIE. До октомври, тъй като цените продължиха да растат, властите започнаха да налагат допълнителен контрол върху износа.

Ограниченията продължават и през тази година и се очаква да продължат поне до края на лятото.

„Тази комбинация от нетарифни бариери доведе до рязък спад на износа на китайски торове. С повече производство у дома, цените на китайските торове се запазиха и оттогава дори започнаха да падат“, пишат анализаторите.

Това беше в рязък контраст със ситуацията в световен мащаб, където цените на торовете продължиха да растат повече от два пъти спрямо нивата, наблюдавани година по-рано, отбелязва институтът.

Делът на Китай в световния износ на торове е 24% за фосфати, 13% за азот и 2% за поташ - преди ограниченията, според PIIE. Анализаторите на PIIE казаха, че решението на Китай да извади доставките на торове от световните пазари само „прехвърля проблема върху другите“.

Когато има по-малко торове, се отглежда по-малко храна и това „едва ли може да дойде в по-лошо време“, като се има предвид, че войната между Русия и Украйна вече заплашва глобалните доставки на храна. Русия и Украйна са основни износители на култури като пшеница, ечемик, царевица и слънчогледово масло.

„В такъв критичен момент Китай трябва да направи повече – не по-малко – за да помогне за преодоляването на потенциалното хуманитарно предизвикателство, което вероятно ще възникне в много бедни страни, вносителки на торове и храни“, се казва в доклада.

Стомана

Цените на стоманата в Китай и по света се ускориха през последните няколко години, тъй като страната обяви, че ще намали вътрешното си производство на стомана, за да постигне целите за декарбонизация.

За да намалят нарастващите цени на вътрешния пазар, властите миналата година отмениха забраната за внос на стоманен скрап. Те също така въведоха няколко кръга от ограничения за износ и увеличиха експортните такси за пет стоманени продукта.

До март тази година цените на стоманата в Китай бяха с 5% по-ниски, отколкото преди ограниченията.

„Но както в случая с тора, тези намаления са за сметка на останалия свят, като цените извън Китай остават по-високи“, казаха анализаторите на PIIE.

Свинско месо

Историята на по-високите цени на свинското месо в световен мащаб започна през 2018 г., когато Китай, който тогава произвеждаше половината от световните доставки на свинско месо, видя, че популацията на свинете е засегната от голямо огнище на африканска чума.

Това принуди страната да унищожи 40% от стадото си, което доведе до повече от удвояване на цените на свинското месо до края на 2019 г. Световните цени последваха примера, скочиха с 25%, тъй като Китай внесе повече свинско месо и изтегли доставките от пазарите.

„Китай намали ценовия натиск у дома в началото на 2019 г., като се включи във вноса. Тези политики засегнаха останалия свят“, пишат анализатори от PIIE.

Пекин също намали митата върху вноса на свинско месо през 2020 г., което вероятно е накарало потребителите на други места да страдат от по-високи цени в резултат на спад в предлагането, каза мозъчният тръст.

Властите обаче вдигнаха тези тарифи отново тази година, тъй като проблемът с чумата по свинете се облекчи.

„Потенциална непредвидена полза ще бъде извлечена, ако в настоящата среда на високи световни цени на месото китайската тарифа неочаквано освободи световните доставки и помогне за смекчаване на натиска върху цените на свинското месо, пред които са изправени потребителите извън Китай“, се казва в доклада.