Невиждани пожари и рекордни CO2 емисии в Арктика
Регионът преживява най-тежката си година в историята на отчитанията
Снимка: NASA
~ 2 мин.
Арктика преживява най-лошия сезон на горски пожари в историята на отчитанията. Гигантските огньове изпращат над една трета повече въглероден диоксид в атмосферата от миналата година, пише Bloomberg. Огнената стихия, бушуваща в Арктическия кръг, е отделила 244 млн. тона въглероден диоксид за първите шест месеца на годината, в сравнение със 181 млн. тона за цялата 2019 г., според европейската служба за наблюдение на атмосферата „Коперник“ (CAMS).
„Отдавна знаем, че скоростта на промяна на климата и температурата в северните ширини е била два до три пъти по-бърза от средната глобална стойност“, каза Марк Парингтън, старши учен в CAMS. „Това, което виждаме сега, е симптом на този по-бърз темп на промяна.“
Ускореното затопляне на Арктика се прояви през последните няколко месеца чрез горещи вълни, които счупиха температурните рекорди. В същото време сателитните измервания показаха, че морският лед се свива повече, отколкото през който и да е друг юли в историята. По-тънкият лед в арктическите води означава, че Северният морски път, който се използва през летните месеци за доставка на газ, нефт и метали от Северна Русия до Китай, ще бъде достъпен по-кратко тази година.
Според последните налични данни парниковите емисии от пожарите в Арктика, някои от които все още горят, са били толкова големи, че само за шест месеца регионът е емитирал еквивалента на това, което страни като Испания, Малайзия, Египет или Украйна са излъчили през 2018 г. от изгаряне на изкопаеми горива, според данни от Глобалния въглероден проект.
Повечето пожари са били в руската Република Саха, докато огнената активност е намаляла в Северна Канада и Аляска в сравнение с миналата година, според „Коперник“. Димът от сибирските пожари се разпространява на хиляди километри, покривайки площ, равняваща се на повече от една трета от Канада, пише Bloomberg.
Учените смятат, че така наречените „зомби пожари“, възникнали миналата година, може да са тлеели под земята през зимните месеци и да са се активирали отново през пролетта, когато горещата вълна е ударила региона. „След като веднъж тези пожари се появят в тази част на света, те могат да горят за дълъг период от време“, казва Парингтън. „Не бих се изненадал, ако през следващата година отново видим нещо подобно.“
Пожарите в западната част на САЩ все още са активни и данните от CAMS показват, че интензивността на огъня в Колорадо през по-голямата част от август е била значително над средната стойност за периода 2003-2019 г. В Калифорния данните показват, че въглеродните емисии от пожарите са достигнали връх през втората половина на миналия месец, тъй като два от най-големите пожара в държавата досега са започнали в края на август.
И все пак, основният двигател за глобалните емисии от горски пожари идва от тропическия регион. По-влажният от обикновено сух сезон в Югоизточна Азия означава, че пожарите в Индонезия могат да бъдат по-малко тази година.
„Като цяло виждаме някои регионални аномалии, но в световен мащаб засега нещата не са толкова аномални, както миналата година“, каза Гуидо ван дер Верф, учен от Университета Vrije в Амстердам, който също следи въглеродните емисии от горски пожари. „Емисиите от пожарите в бразилската Амазонка тази година са сравними с последните“, каза Ван дер Верф.
Но сезонът на пожарите в тази част на света все още продължава, така че въглеродните емисии през цялата година ще зависят от това как ще се развие останалата част от пожарния сезон в Амазонка.
