Нови перспективи пред ядрената енергетика

Завръща се интересът към използването на ядрените технологии за производството на енергия. Те започват да излизат на предни позиции при забелязващата се тенденция за изтласкване на природния газ като преходно гориво по пътя към постигането на нулеви емисии. А и се полагат много усилия от изследователски институти и университети в Западна Европа, САЩ и Канада, които дават надежда, че ядрената енергия ще е общодостъпна, сравнително евтина и безопасна. Този тренд се очерта още в края на миналата година по време на петата международна министерска конференция за ядрената енергетика във Вашингтон, организирана от Международната агенция за ядрена енергия (IAEA), в сътрудничество с Международната агенция по енергетика (IEA), Агенцията за атомна енергия на ОИСР.

Тогава се стигна до идеята за новата роля на ядрената енергетика при паралелната й обвързаност с развитието на стратегиите за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Към момента 32 държави разполагат с АЕЦ, което осигурява 10% от електричеството в света. Близо 30 държави са дали знак, че ще изградят АЕЦ или обмислят да направят това.

Предимства

При използването на ядрената енергия няма парникови газове, което може да допринесе значително за постигането на нулеви въглеродни емисии до 2050 г., в съответствие с целите на Парижкото споразумение и Целите за устойчиво развитие. Според генералния директор на Агенцията за ядрена енергия на ОИСР Уилям Магууд енергийният ядрен капацитет следва да се утрои до 2050 г., за да бъдат постигнати тези цели. Секретарят по енергетиката Дженифър Гранолм посочва като предимство, че ядрената енергия е единствената  нисковъглеродна технология, която може да произвежда електричество и отопление в променлив мащаб, съобразно нуждите. Тя е надежден източник на ток при предвидими цени и позволява значително разрастване на вятърни и соларни паркове, в подкрепа на икономическото развитие.

Предизвикателства

Сред предизвикателствата в ядрения енергиен сектор е необходимостта от държавен стратегически подход и дългосрочни усилия, както и стриктно придържане към високите стандарти за безопасност и сигурност в използването на ядрените технологии. Ключов проблем остава финансирането, за което продължава да се разчита предимно на инвестиции от държавата, като стремежът е публично-частното партньорство да заема все по-голямо място. Генералният директор на Агенцията за атомна енергия Уилям Магууд отбелязва: „През последните години държавите играеха роля за развитието и внедряването на енергийни технологии. Днес това се прави от частния сектор, който е готов да инвестира финансови и човешки ресурси, но също и време за разполагане на ядрените технологии, просто защото това е добро решение за света“. Съществено значение има превъзмогването на предубежденията и повишаването на доверието в ядрените технологии. Но един от най-големите и трайни проблеми на ядрената индустрия остава липсата на пазари за отработено ядрено гориво, както и неговото съхранение.

Накъде

И в България има убеденост, че ядрената индустрия е на прага на значителни промени, че моделът на съвременните ядрени централи, създадени преди повече от петдесет години, вече се изчерпва. Какво е бъдещето, предстои да разберем. Експерти са на мнение, че времето на големите ядрени проекти започва да отминава, тъй като при тях инвестиционният риск остава висок заради дългите периоди на строителство, но и поради възможна намеса на регулаторни, политически и пазарни фактори. След като на Конференцията на ООН по изменението на климата  (COP26) през ноември 2021 г. бе постигнато разбиране, че ядрената енергия се признава за част от нисковъглеродното бъдеще, през нея се отваря нов хоризонт. Редица високотехнологични компании напредват в развитието на малките модулни реактори (ММР), които са най-новата разработвана технология. Очакванията са до 2030 г. да бъдат пуснати в експлоатация първите прототипи. През юли 2022 г. Европейският парламент гласува декларация, в която инвестициите в ядрена енергия и някои форми на нисковъглероден природен газ се класифицират като устойчиви инвестиции, но не всички държави членки на ЕС одобряват това.

Трансформация

В ЕС и в Северна Америка атомните централи с ММР се представят като актуална възможност за изграждане на нови мощности. Като сериозно предимство се посочва по-ниското ниво на първоначалната инвестиция, по-малките оперативни разходи и по-ниската себестойност на електроенергията, в плюс са по-късите срокове за изграждане; прилагането на нови концепции за противоаварии и използване на интелигентни системи за управление. Малките модулни реактори ще са част от трансформацията на ядрената индустрия в света с очакването тези централи да имам гъвкавост, за да служат и за балансиране на производството на ток чрез ВЕИ, което е непостоянно.

Съмнения

Някои гледат с надежда към тази възможност, други предупреждават да не се подхожда авантюристично, а да се изчакат резултатите от реално работещ проект с ММР. Авариите в Чернобил и Фукушима доведоха до затягане на регулаторните норми и изисквания и включване на нови системи за безопасност, което усложнява изграждането. Затова големите очаквания към ММР в осигуряването на електрическа енергия са съпътствани от скептицизъм, базиран на аргументи като недостатъчна надеждност на технологията на този етап, нарастващ размер на инвестицията и на сроковете до пускане в експлоатация, но също и на цената на тока, която може значително да надхвърли първоначалните разчети.

Предвижданията са ядрените технологии за производството на електроенергия да навлизат с нова сила, но надеждността и безопасността при експлоатацията им трябва да е гарантирана.

Как жените ще засилят присъствието си в сектора

Ядрената енергетика е територия, в която жените почти липсват и в международен план се засилват усилията за увеличаване на техния брой. В тази насока е и предприетата инициатива на IAEA, наречена Lise Meitner Programme - на името на австрийска жена физик от еврейски произход, преодоляла многобройни професионални спънки. По линия на програмата ще се спонсорират посещения в центрове за ядрени изследвания за жени учени. И ето гледната точка на Уилям Магууд: „Фактът, че толкова малко жени навлизат в областта на ядрената наука и технологиите и още по-малко стигат до ръководни позиции, е загуба на ресурс. Често жените носят различна гледна точка, която според мен подобрява организациите и укрепва резултатите. Липсата на жени в ядрената сфера е екзистенциално предизвикателство за сектора“.

Текстът е част от бр. 113 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.