Новото фискално оръжие на ЕС ще спаси Италия

Механизмът за възстановяване и устойчивост трябва да предостави 312.5 млрд. евро под формата на грантове и 360 милиарда евро като заеми с ниски лихви през следващите шест години. Средствата ще помогнат на икономиките на 27-те страни членки на блока да се възстановят от пандемията и да се справят с новите предизвикателства.

Споразумението за фонда бе постигнато миналото лято и предвижда финансирането на стимули с общ дълг. То се определя като значителна крачка към по-задълбочена интеграция, като Европейската комисия прогнозира, че той ще допринесе за допълнителен 2-процентен растеж на икономиката до 2024 г.

Не мисля, че ще имаме друга възможност като тази за възстановяването на икономиките ни след кризата”, заяви еврокомисарят за икономиката Паоло Джентилони.

Възстановителният фонд трябва да даде тласък и на плановете на ЕС за премахване на въглеродните емисии през следващите 30 години и за модернизиране на икономиката, така че тя да може да се възползва от дигиталната революция. Фондът също така би трябвало да насърчи страни като Полша и Унгария да се придържат към спазването на върховенството на закона и да зачитат принципите на ЕС.

Испания и Италия ще получат най-много грантове от ЕС. 

Бившият гуверньор на Европейската централна банка Марио Драги, който скоро ще заеме премиерския пост в Италия, сравни задачата пред страната му с поствоенните усилия за възстановяването ѝ. Италия е един от най-големите бенефициенти на възстановителния план и икономиката ѝ вероятно има най-много проблеми сред тези на блока. Драги бе ясен, че съдбата на Европа ще бъде оформена от усилията на Италия да промени икономиката си.

Днес ние имаме възможността – или по-скоро отговорността – да започнем нова реконструкция, както направи правителството след Втората световна война. Без Италия няма Европа”, заяви бившият ръководител на ЕЦБ.

Механизмът междувременно рискува да задълбочи някои от съществуващите спорове в блока. Ако Унгария и Полша не отговорят на инициативите, за да преустановят ерозията на демокрациите си, ЕС ще трябва да решава дали да блокира финансирането за тези страни. А това може да увеличи пропастта между тях и останалите членки на блока.

Ключови реформи

Правителствата на ЕС имат срок до края на април за подготовката на окончателни53 планове за възстановяване, въпреки че 20 от тях вече представиха проектите си пред ЕК, а няколко обсъждат елементи от програмите си. Целта на възстановителния фонд не е само да извади ЕС от рецесията. Поне 37-процентен дял от средствата трябва да бъде използван за зелени инвестиции и 20-процентен дял за дигитална трансформация.

Европейските власти целят да започнат емитирането на съвместен дълг за десетки милиарди евро през юни, така че средствата да могат да се разпространят в региона до края на лятото. Те все още ще трябва да почакат преди всички 27 парламента да ратифицират сделката, за да могат да издават дълг.

Разпределянето на парите е само началото на предизвикателството. Някои от основните бенефициенти се представят слабо с усвояването на евросредства, както и изпитат трудности при постигането на прогрес за ключови реформи. След това идва и по-големият въпрос – какво следва. Споразумението за съвместен дълг наруши дългогодишно табу и е голяма крачка към сближаването на икономическите отношения. Междувременно обаче влиянието на пандемията нарасна и вече започват да се прокрадват разговори за допълнителни мерки.