НСИ отчита дефлация в България през април
За първи път тази година средните цени вървят надолу на месечна база
За първи път през 2024 г. национална статистика отчита месечна дефлация в България – за април тя е 0.3%. За последно НСИ отчете средно понижение на цените в страната през септември 2023 г., когато то бе едва 0.1%.
Детайлната статистика показва, че в рамките на месец април цените на основни хранителни стоки, като хляб, месо, мляко и млечни продукти, захар и зеленчуци, се понижават. При хляба те вървят надолу за втори пореден месец, но въпреки това предизборно депутатите взеха решение да удължат нулевата ДДС ставка върху хляба и брашното, както и да наложат таван на надценката им от хранителните магазини.
Поскъпване статистиката отчита при плодовете, както и при рибата.
Поевтиняване има още при ремонтните материали, твърдите горива, мебелите, домакинските уреди, лекарства, пакетни услуги за почивки и хотелски услуги.
В рамките на месец април обаче горивата са поскъпнали с 0.8%. Поскъпват и услугите по поддръжка на автомобилите в периода за смяна на гуми и годишна поддръжка на автомобила. Минимално поскъпват и посещенията в ресторанти, както и развлеченията и спортните услуги. Поскъпване има и при самолетните билети. За сметка на лекарствата, които поевтиняват, лекарските услуги поскъпват.
На годишна база инфлацията в България се забавя до 2.4%. За сравнение, през март тя бе 3%. Това е най-ниското ѝ ниво от април 2021 г.
Двигател за годишната инфлация все още са основните хранителни стоки. Статистиката показва, че за година месото е поскъпнало с 5%, а плодовете – с над 15%. В рамките на изминалата година все пак цените на олиото и млечните продукти са се понижили, показва статистиката, със съответно 9.5% и 2.7%.
Забавянето на инфлацията е сред ключовите фактори за присъединяването на България към еврозоната, наред с политическата воля на българските управляващи за това. Към април България все още не изпълняваше инфлационния критерий за членство в еврозоната, а данни от Евростат в петък ще покажат картината за май.
Средногодишният индексът, който се използва за сметките от Европейската централна банка и Европейската комисия, се забавя до 5.5%. Той все още е по-висок, тъй като обхваща и втората половина на миналата година, когато инфлацията в България все още бе висока.