„Трябва колосален скок“: Защо образованието е въпрос на национална сигурност?

Чувствително застаряване на населението на фона на дълбока и всепроникваща технологична еволюция. Тези две тенденции преобръщат пазара на труда с хастара нагоре и предопределят трансформация на професиите, начина на правене на бизнес и икономиките като цяло. А насред цялата вихрушка изниква въпросът за това какво общество и държава ще бъдем – ниско- или висококвалифицирани, ниско- или високопроизводителни, ниско- или високоплатени? Бедни или богати? Отговорът е заключен в образованието, а засега то не е вещае положителен развой.

Данните от PISA отреждат на българските ученици трайно изоставане по четене, математика и природни науки с резултати под средните за ОИСР. На фона на икономическата трансформация и дигитализацията Институтът за пазарна икономика (ИПИ) очертава следните красноречиви контури:

• 54% от учениците в България са функционално неграмотни по математика (при 31% за ОИСР).
• Само 1/3 от населението покрива базовото ниво на дигитални умения.
• Борят на учениците, които профилират математика през последните 3 години гравитира около 2.2 души от общо 25 000 в профилирана подготовка.
• В 15 от 20-те най-търсени професии системата подготвя под 0.3% кадри.
• Само 18% от завършващите бакалаври са с математика, информатика и технически науки.
• Към 2023 г. едва 1.4% от българското население между 15-64 г. участва в образование или обучение на фона на 13% средно за ЕС – и на фона на бурните промени, които изискват преквалификация.

Образованието е централен въпрос на националната сигурност на една държава. Той обаче не е на масата на политиците като приоритет. И това е огромен проблем“, коментира председателят на AIBEST Илия Кръстев по време на дискусия по темата, организирана от Българската работодателска асоциация информационни технологии (БРАИТ).

По думите му един инвеститор, който обмисля дали да влезе на даден пазар, освен че гледа за политическа стабилност, регулации и данъчна система, живо се интересува от състоянието на образованието и резултатите на учениците.

Връзката образование – икономика 

На първо място е реализацията на отделния човек. Заетостта при хората с висше образование е осезаемо по-висока в сравнение с тези без, а безработицата – по-ниска.

Към 2022 г. например средната заплата на хората с висше образование приближава 2 500 лв., докато на тези без тя е едва 1200 лв. Тенденцията е за откриване на все по-малко работни места за завършили средно образование и изчезване на тези за хора с основно и по-ниско образование, обобщават от ИПИ.

Следващият аспект е свързан с цялата икономика. Макроикономическият анализ показва, че страните с по-високи средни резултати по математика (от PISA) имат и значително по-висок дял на високотехнологичните отрасли в експорта си. За сравнение, делът на автомобилите, машините и електрониката в България е средно 2-2.5 по-нисък в износа и 1.5-2.5 по-нисък в заетостта, отколкото в Чехия, Словакия, Унгария и Полша. А средната добавена стойност на един нает в автомобилната индустрия у нас е с 2 до 4 пъти по-ниска от повечето страни в ЦИЕ.

Симулация показва, че подобряване на резултатите на учениците ще доведе до повишаване на брутния вътрешен продукт на страната. Като при реформи в образованието БВП през 2045 г. може да бъде с 10 до 30 млрд. по-висок, или между 2.2 и 6.6% по-висок от базовия сценарий.

Най-високият растеж идва от средния резултат на PISA и намаляването на дела на учениците с ниски резултати, изтъкна Петър Ганев от ИПИ. „Целта е да се вдигне общото ниво и тогава идва големият ефект за брутния вътрешен продукт. Дългосрочният потенциал е за 1.3-1.4% годишен ръст“, каза той.

Тоест промяната в образованието сега може да даде голям ефект впоследствие.“

С други думи: икономиката ще тръгне нагоре само...

... с колосален скок в продуктивността на хората...

... както, отбелязва председателят на БРАИТ Доброслав Димитров.

Крайното решение е всеки един от нас да стане много по продуктивен, цялата ни икономика да стане много по продуктивна.“

Въпреки раздвижването на икономиката и поемането в посока IT, резултатите от последното десетилетие всъщност не са толкова впечатляващи, обръща внимание Лъчезар Богданов. По думите му между 80 и 100 хиляди служители от нископроизводителни сфери като хранителната и шивашката индустрия например са мигрирали към сектори с по-висока добавена стойност - в сравнителен план обаче кадрите в България остават по-нископроизводителни спрямо тези в други страни от ЦИЕ в същите индустрии. Междувременно са създадени горе-долу толкова работни места и в областта на информационните технологии, но в това число и кол центрове.

Това ли е големият ни скок? Дотук ли ще опре?“, пита той и напомня, че тепърва има 380 000 души в търговията. „Мислим ли как след 15 години 1/3 от тях да не се занимават с това?“

Какво трябва да се направи?

Дългосрочната стратегия за образованието е многокомпонентна и изисква широко съгласие и не се изчерпва с вдигането на заплатите на учителите. Изводите от проучването на ИПИ и БРАИТ сочат, че трябва да се положат усилия за промяна на учебните програми, за да отговорят по-добре на нуждите на съвременния пазар на труда и да развиват ключови умения у учениците, особено в дигиталната сфера. Освен това се подчертава необходимостта от по-добро планиране на приема в професионалните училища и предоставяне на повече възможности за дуално обучение.

„Живеем в много динамични времена, в които технологичността се очертава като новата форма на грамотност. Изкуственият интелект предоставя неограничени възможности за самообучение, което поставя редица предизвикателства пред училищата и учителската професия. При наличието на лесен достъп до множество източници на информация автоматичното зазубряне и възпроизвеждане на факти вече не е ценност. Учителят трябва да премине към естествената си роля на ментор, не на ретранслатор на информация. И всички ние трябва да свикнем, че ученето наистина е през целия живот, защото няма да е изключение в рамките на един живот да сменяме по няколко професии“, обобщи Доброслав Димитров.

„За да се съгласим за една визия за образованието, трябва да имаме първо визия за това каква държава искаме да имаме – на евтината работна ръка, аутсорсинг дестинация или държава на индустрии с висока добавена стойност“, коментира Наталия Митева, зам.-министър на образованието. Съгласие на високите етажи обаче няма и според нея „затова харчим всичко навсякъде, според приоритетите за определения момент“.

Слонът в стаята, казва тя, е наличието на около 40% училища, които не успяват да постигнат минимални критерии. В тази връзка Петър Ганев обръща внимание, че така както има закон за спасяване на банки от фалит – тъй като са много важни за системата – така трябва да се помисли и за вкарването в такъв режим на училища с крайно лоши показатели (б.а. – в цели училища средният успех на зрелостниците по БЕЛ е под Среден (3) – това са 148 училища през 2024 г., а 8 са със средна оценка точно Слаб (2))

„Ако не проведем този диалог сега и не вземем решение как да се развива обществото и икономиката в следващите 5, 10, 15 години, проблемите, които имаме в момента, ще ни се видят като райска градина спрямо това, което ни ни очаква“, отбеляза Илия Кръстев.

Защото, пак казвам образованието и демографията са въпрос на национална политика и въпрос на национална сигурност във все по голяма степен, предвид това какво се случва геополитически по целия свят.“