Отбелязваме 140 години от Априлското въстание

На днешния ден отбелязваме 140 години от едно от най-героичните и кървави събития в българската история – Априлското въстание.

Една пукнала пушка в Копривщица поставя началото на Априлската епопея. Предишния ден предателство разкрива на турците малка част от мащабите на готвеното въстание. Те изпращат десетина заптии да арестуват съзаклятниците, както си мислят, само от подбалканския град Копривщица.

Местният председател на комитета Тодор Каблешков успява да се изплъзне и събира всички свои съратници, въоръжени и облечени в четнически униформи. Заповядва да се бият камбаните и с 15-ина човека превзема турския конак.

Каблешков изпраща веднага след атаката бързо писмо до Панагюрище, където са разположени ръководителите на местната революционната организация. То е изпратено и на други места и призовава всички българи към повсеместен бунт.

„Кървавото писмо“ е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета. Георги Бенковски обявява въстанието в Панагюрище веднага след получаването на писмото.

Въстанието е подготвяно в продължение на няколко месеца от българската революционна емиграция в Румъния. Българските земи са разделени на 5 революционни окръга, всеки от които е ръководен от виден революционен деец, наречен апостол.

Априлското въстание прави част от националната ни история имена като Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Стоян Заимов и др.  

Бенковски създава конен отряд, останал в историята като „Хвърковатата чета“, с който започва да обикаля близките села и да ги вдига на оръжие. Реакцията на Османската империя е незабавна – многохилядни орди башибозук и редовна турска армия плъзват срещу въстаниците. 

Само за няколко дни всички въстанали населени места в района на Средногорието (Стрела, Клисура, Копривщица, Панагюрище) са потопени в кръв, а тази съдба очаква и по-късно въстаналите Батак, Перущица и Брацигово.

В останалите революционни окръзи въстанието не получава така желания масов характер. В Търновско голяма част от дейците били предварително блокирани от турските власти, въпреки което успяват да се организират малки чети, които да продължат борбата. 

Именно такава е четата на поп Харитон, която прави истински чудеса от храброст и задържа редовната турска армия близо седмица. В Сливенския окръг също са формирани няколко чети, а във Врачанския така и не се стига до реални бойни действия.

Априлското въстание оставя след себе си 30 хил. жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села. Благодарение на вестниците, тази тежка равносметка става достояние на европейските общества, които са шокирани от мащабите на извършения терор.

Едни от най-видните интелектуалци в тази епоха като Чарлз Дарвин, Виктор Юго, Достоевски, Толстой, Оскар Уайлд и други изразят подкрепата си за българската кауза.  

Това дава повод и на Великите сили да се активизират. Само година след кървавото потушаване на бунта, Русия обявява война на Османската империя, а през 1878 г. на картата на Европа вече съществува и държавата България.