Парламентът отхвърли проектокабинета „Габровски“
Не достигнаха само два гласа, след като 10 депутати не се регистрираха и свалиха изкуствено кворума за заседанието
Въпреки консенсусната и авторитетна фигура на проф. Николай Габровски, предложеното от него правителство с първия мандат на ГЕРБ не получи подкрепа от депутатите в 48-я парламент. Липсата на ясен отговор на кризите и още повече – на политическа отговорност от страна на най-голямата партия в НС – бяха сред основните причини, които депутатите изтъкнаха като мотив срещу проектокабинета. По време на дебатите преди вота той бе окачествен от „истинския А отбор“ до „параван на прикрити интереси“.
Със 113 гласа „за“, 125 „против“ и нито един „въздържал се“ депутатите отхвърлиха кандидатурата на Николай Габровски за премиер, а с това респективно и на структурата и състава на предложения от него кабинет. Предстои връчване на втори проучвателен мандат.
Депутатите от „Продължаваме промяната“, БСП, „Демократична България“ и „Възраждане“ очаквано гласуваха против правителството. Нито призивите за разум, нито уверенията на проф. Габровски за експертен отговор на множеството кризи, нито дори собственият му авторитет, иначе признат и от опозиционните партии, не успяха да спечелят необходимата подкрепа за излъчения проектокабинет.
Подкрепата за Габровски дойде от ГЕРБ, ДПС и "Български възход" на Стефан Янев. Гласуването можеше и да бъде успешно, ако не отсъстваха двама депутати – един от БВ и един от ДПС. Габровски можеше да бъде избран със 115 гласа, тъй като преди заседанието се регистрираха само 228 народни представители, с което кворумът бе свален. В залата реално бяха 238 и всички те гласуваха.
Андрей Гюров от ПП коментира, че той не е изпълнил най-важния критерий – да носи политическа отговорност, бидейки експертен. По думите му българският опит с такива правителства е „горчив“ и зад тях „винаги седи нечия чужда воля, не тази на експертите“.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че нейната формация гласува „принципно“ срещу „паралелната държава“ на ГЕРБ и видя шанс за правителство с втория или третия мандат. Изключеният миналата седмица от ПГ на левицата Явор Божанков насочи вниманието към „слона в стаята“, който той вижда в политическата изолация на ГЕРБ и невъзможността на най-голямата партия в парламента да събере подкрепа за правителство.
Определяйки предложения състав на кабинета като „насилен“, лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира преди гласуването, че той само би задълбочил вече съществуващата политическа криза. Според него изходът от нея са нови избори, в които по думите му няма нищо страшно – нито през зимата, нито през лятото.
С метафората за липса на „ясна диагноза и лечение“ – препратка към медицинската експертиза на Габровски – Христо Иванов от „Демократична България“ посочи защо формацията му не подкрепя кабинета. В програмата му той видя по-скоро лозунги, но изтъкна, че критиките са към ГЕРБ, които са поставили неврохирурга в сегашната ситуация.
До първия опит за гласуване на редовно правителство се стигна повече от два месеца след провеждането на изборите на 2 октомври. Президентът Румен Радев забави умишлено консултациите и връчването на мандата, за да даде шанс на партиите да постигнат консенсус и да влязат в диалог. Такъв обаче явно е постигнат само между ГЕРБ, ДПС и „Български възход“, чиито гласове в подкрепа на кабинета обаче се оказаха недостатъчни.
Предстои връчване на втория мандат, който ще отиде у ПП. Шансовете на формацията на Кирил Петков и Асен Василев да съберат подкрепа за редовно правителство също изглеждат нищожни. Не е ясно на коя партия ще бъде връчен третият мандат.