Пазарът на спиртни напитки в България се дави под натиска на Covid-19
Загубите в бранша по време на пандемията възлизат на 140 млн. лв., а производителите ще се радват спадът да се ограничи до 10% през 2020 г.
~ 3 мин.
Енея Георгиева Епидемията от коронавирус се пренесе с изненадващо бързи темпове в Европа, достигна България за дни и няколко месеца по-късно вече гледаме на извънредното положение като на нещо нормално. Обстоятелствата принудиха бизнеса да се адаптира към новата реалност. Това даде възможност на бързо приспособимите да се отличат и да увеличат приходите си, други нямаха този късмет и напуснаха надпреварата, а трети още стискат зъби и се борят да преодолеят загубите. Сред последните се оказват и производителите на спиртни напитки.
През последните месеци поведението на потребителите се промени значително и това рефлектира върху покупките на алкохол. Ситуацията за бранша се усложни допълнително заради затварянето на заведенията, но най-големият виновник, по данни на асоциациите в сектора, е промяната в нагласите на потребителите.
Загубите за бранша за последните четири месеца се изчисляват на 140 млн. лв, според проучване на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (АПВТСН). От средата на март до средата на юни магазините са продали с 18% по-малко алкохолни напитки спрямо същия период на 2019 г. Потребителят е бил склонен да отделя 15 лв. за подобни напитки, което е с 25% по-малко спрямо разходите му преди пандемията. Най-голямото перо от приходите на производители е от търговията в магазините, но спиртните напитки са в периферията на пазарската кошница и често клиентите не стигат до тях.
Лукс, а не необходимост
Развлеченията не са сред списъка от първа необходимост и с оглед на състоянието на пазара на труда, отливът е леснообясним от финансова гледна точка. Приходите на ресторантите от твърд алкохол са между 20-25% от целия оборот, а на нощните клубове - 60%. По време на коронавирусната пандемия спадът в продажбите на спиртни напитки в заведенията е 25%.
Хората се страхуват от върлуващия вирус и мнозинството от тях още не смеят да се доверят на развлекателния бизнес, независимо от афишираните мерки за безопасност. Дори през летния сезон заведенията работят предимно на открито и социалната дистанция е по-голяма, но това очевидно не е достатъчно, защото не се наблюдава съществена промяна в отчетите на бизнеса.
„Приходите в сектора са спаднали наполовина, но проблемът не е в мерките срещу Covid-19, а в отлива на клиентела, продиктуван от психическото здраве на хората. Те още се притесняват и не излизат толкова често", коментира пред Economic.bg Ричард Алибегов, съпредседател на Асоциацията на заведенията. „Преди изискването беше за 4 човека на квадратен метър, сега това пространство е само за един. Не правим някакви специални рестрикции, защото се наблюдава саморегулация – просто няма достатъчно клиенти“, добави той.
Алибегов споделя, че през септември тази картина може да се влоши заради метеорологичните условия. Застудяването ще върне необходимостта да се използват пространствата на закрито, а това отново би предизвикало страх в хората.
Водка и липса на статистики
Предпочитанията на българите към спиртните напитки по данни на "Нилсън България" от миналата година са били в полза на високоалкохолните течности. Двата най-големи сегмента за периода август 2018 – юли 2019 г. са били водката, като нейната консумация се е увеличила с 9.1%, а уискито - със 7.6%. По време на пандемията безцветната течност е продължила да бъде сред предпочитаните питиета, като към класацията са се включили ракията и анасоновите напитки, по данни на АПВТСН.
Въпреки сериозните загуби на пазара 60% от анкетираните от асоциацията споделят, че през изминалите четири месеца са запазили същите нива на консумация на алкохол. 9% от запитаните дори признават, че са увеличили потреблението, а 29% са намалили употребата на алкохолни напитки. Възможно е по-големите спадове в бранша да се дължат на домашно произведените течности, но не се води статистика в тази посока.
Не може да се проследят и загубите от логистичните затруднения, причинени от мерките срещу Covid-19 в европейските страни. Много камиони не успяваха да извършат планираните курсове или трябваше да чакат дълго на границите преди да се въведат по-леки изисквания. „Към днешна дата няма информация как са пострадали износът и вносът на алкохолни напитки, но със сигурност стоковите наличности, стигащи за около 2-3 месеца, са омекотили този удар“, сподели пред Economic.bg Ралица Скорчева-Славова, председател на АПВТСН.
Учиш се да плуваш или се давиш
Докато виното се ползва от допълнителна подкрепа от правителството в лицето на новата мярка "Кризисно съхранение на вино", силните алкохолни напитки не получават специално внимание, но на много от дестилериите това не е и необходимо. Производителите в бранша пренастроиха мощностите си в началото на извънредното положение, за да започнат работа по създаването на суровина за дезинфектанти. Така подкрепиха предлагането на тези продукти, което беше крайно недостатъчно през март и началото на април.
От Асоциацията на заведенията очакват икономическото възстановяване в сектора да настъпи след 6 до 12 месеца, ако не станем свидетели на втора вълна на пандемията и мерките се облекчат. От АПВТСН остават реалисти в очакванията си за спада на оборотите в бранша. „За да се компенсират загубите от заведенията, магазините трябва да продават с 11% повече спиртни напитки всеки месец през второто полугодие, което е невъзможно. Затова бихме били щастливи, ако сведем спада в продажбите до 10% за 2020 г.“, коментира Славова.
