Пазарът на труда в третото тримесечие - оттласкване от дъното?

Въпреки това, видимите разминавания в данните затрудняват точната преценка на измеренията на кризата, а заплахата от нови ограничения и затваряне на икономиката застрашават лятното възстановяване.

Повод за най-голямо притеснение дава динамиката на заетостта. Според данните за третото тримесечие спадът в коефициента на заетост спрямо същото тримесечие на 2019 г. е с 1.8 пр.п. за лицата в активна възраст. Като абсолютен брой заети спадът в рамките на година е от 126 хиляди души. Това свиване на пазара на труда в никакъв случай не е малко, но пък ако сравняваме с далеч по-тежкия удар в хода на предишната криза имаме известни основания да заключим, че този път комбинацията от мерките за запазване на работни места съчетани с бързото възстановяване на икономическата активност след отпускането на ограничителните мерки поне на този етап успяват да задържат заетостта на относително високо равнище.

Структурата на наетите дори ясно демонстрира, че ИКТ и аутсорсинг секторът продължават да създават нови работни места, независимо от влошените условия. Не е намалял обаче рискът от нови спадове в заетостта в следствие на по-строги ограничения; още повече, че зимните месеци ежегодно са дъно на български трудов пазар в следствие на отпадането на сезонните работни места в туризма и селското стопанство.

Що се отнася до динамиката на заплатите, на този етап няма особено видими последствия от кризата. Докато в първите месеци на най-стриктни ограничения, най-вече април и май, имаше значителни спадове в някои икономически дейности, най-вече в хотелите и ресторантите, то следващите има ръст при почти всички дейности, както спрямо предишното тримесечие, така и спрямо същото тримесечие на 2019 г. С други думи, изглежда че работодателите на този етап не срещат особено трудности да поддържат заплащането на работниците, които са успели да задържат.

Този извод се подчертава и от изменението на доходите на домакинствата – въпреки свиването на общата икономическа активност, на годишна база се наблюдава постепенно повишаване на общия обем на доходите през третото тримесечие, с 2.2%. Измененията на пазара на труда и свиването на заетостта обаче се отразяват на структурата на доходите, като спад има както вдел а на доходите от работна заплата (-1.3 пр.п.), така от самостоятелна заетост (-0.2 пр.п.), за сметка на повишаването на тежестта на доходите от пенсии с 2,4 пр.п. В абсолютно изражение доходите от работна заплата и самостоятелна заетост остават практически непроменени, а споменатият ръст е движен най-вече от повишаването на доходите от пенсии. С други думи, тук наблюдаваме и влиянието на временното увеличение на пенсиите, но ако то не се превърне в постоянно има риск от чувствителен спад след изтичането на мерките.

Динамиката на безработицата също е окуражаваща за възстановяването на трудовия пазар. Според данните на Агенция по заетостта, спадът в броя на регистрираните безработни продължава дори и след края на туристическия сезон, като към края на октомври броят им е бил 227 хиляди – все още далеч от предкризисните 203 хиляди, но и внушителен спад на фона на 295-те хиляди в пика към края на май. Разбира се, съществува възможността част от спада на безработицата да се дължи и на отпадане от регистрация на хора, при които е изтекъл срока в който имат право на помощи за безработица. Това обаче би означавало, че ще наблюдаваме и ръст в броя на неактивните, какъвто на този етап липсва.

Длъжни сме да обсъдим и едно доста особено разминаване, а именно между данните на АЗ и НСИ що се отнася до безработицата. Според статистическия институт, безработните на възраст 15 и повече години през третото тримесечие са били 160 хиляди души, коефициентът на безработица – 4.8%. Според АЗ дори към края на септември безработните са били 236 хиляди души, равнището на безработица – 7.2%, а съдейки по дневните данни, които АЗ предоставя няма момент в рамките на тримесечието с по-ниски стойности. Тези разлики са достатъчно големи, за да създадат чувствително различна представа за състоянието на трудовия пазар и съответно да повлияят на взимането на решения за политиките, насочени към него.

Причините за големите разлики са повече от ясни – докато НСИ разчита на извадковото изследване „Преглед на работната сила“, то данните, които АЗ публикува са на практика изчерпателни, въз основа на потока от хора, който минава през бюрата по труда. От това идва и известна разлика в самите определения. Доколкото днес сме почти възможно най-далеч от последното преброяване на населението, данните от извадковите изследвания на НСИ страдат от някои трудни за коригиране слабости, които допълнително поставят под въпрос акуратността на представяните данни.

Възможните решения на този проблем са (поне) две, и не се изключват взаимно. От една страна, по-честото провеждане на преброявания на населението позволяват и по-честото обновяване на основите и оттам качеството на извадковите изследвания. По-голямото разчитане на административни източници от страна на статистиката също е стъпка в посока подобряване на индикаторите и общото ни разбиране за състоянието на икономиката – както АЗ дава реална оценка на търсещите работа, така приходната агенция например може да стане източник на информация за актуалното състояние и структура на заетостта, а митниците дават ежедневна оценка на динамиката на международната търговия.

Да обобщим – съдейки по индикаторите, с които разполагаме, възстановяването на пазара на труда и динамиката на доходите след падането на ограничителните мерки дават всички поводи за оптимизъм. Моментът обаче е подходящ и за по-детайлно вглеждане в индикаторите, които ползваме за да се ориентираме в ситуацията и да вземаме решения.