Плащанията по банков път допринасят за изсветляване на икономиката

Във връзка с кампанията „Бизнес на светло” на КРИБ и КНСБ през септември бяха организирани три кръгли маси в София, Варна и Бургас. В тях се включиха представители на работодатели, синдикати и правителството. Всички те очертаха аспектите на проблема със сивата икономика и изразиха готовност за сътрудничество в борбата срещу нея.

За това как може да се осъщесткви процесът на изсветляване, Economic.bg потърси за коментар икономиста от "Индъстри Уоч" Лъчезар Богданов.

По думите му в борбата със сивата икономика е важно да се започне от там на бизнеса и потребителите да им е относително изгодно да оперират на светло. За да бъде изгодно, това означава  ползите от легалното отчитане на дейността да надхвърлят разходите, а именно платените данъци. В някои сфери това е трудно за постигане, например при акцизните стоки, тъй като там, особено при тютюневите изделия, акцизите са толкова високи, че винаги изглежда изгодно да си на сиво и единственият механизъм, който остава, е контролът и заплахата от наказание. В много други сектори обаче задачата е постижима при наличие на подходящи общи политики, които да благоприятстват именно светлите компании, които, въпреки че плащат данъци, ще имат ползи от светъл оборот, смята икономистът.

Примерите са много, един от тях е осъществяването на плащанията по банков път. Според Богданов, ако има много по-сериозно развитие на финансовите услуги в страната, повече чужди туристи и интернет търговия, ще се увеличат плащанията по електронен път. А колкото по-голям е делът им, толкова по-трудно се укриват те. „През последните години при много голяма част от търговците на дребно и в сектора на услугите плащанията с банкови карти по електронен път доста притиснаха предприятията все по-голям дял от оборота им да бъде изкаран на светло”, заяви Богданов.

Според икономиста облагането на труда е сериозен проблем, тъй като там не става дума само за 10 % данък върху дохода, а за целия комплект осигуровки и това е основната мотивация за стоене на сиво. Облагането на труда е ефективно малко над една трета от общия разход за труд. Това означава, че ако работодателят плати 100 единици, работникът ще получи около 66 и това е сериозен стимул за укриване. Фактът, че минималните осигурителни прагове не са адаптирани към регионалните пазари на труда, също се явява благоприятстващ сивата икономика. Те са твърде високи за по-бедните региони и по-скоро спират заетостта, смята Богданов.

„Ако направим така, че бизнесите да се интернационализират повече и да станат по-капиталоемки, изсветляване ще е налице. Ако имаш партньор външен инвеститор или ако имаш банков кредит, много по-трудно е това да остане скрито. Ако имаш повече капитал в бизнеса, тогава не ти е толкова важно какви осигуровки плащаш. Тук е и въпрос на структура на икономиката”, заяви още икономистът.

 Като допълнителен фактор, оказващ влияние, той посочи и обществените поръчки, както в страната, така и в рамките на целия ЕС. По думите му, за да докаже определен капацитет в бъдещи търгове, бизнесът ще има интерес да отчита дейността си.

Според Богданов справянето със сивата икономика е еволюция, примесена с много дребни мерки, например въвеждането на еднодневните трудови договори. Еволюционният процес се свързва с растежа на бизнеса, излизането му на големите пазари, търсенето на международни партньори и инвеститори, като така той вече ще има полза да е на светло.

„В сравнение с преди десет години положението в България е много по-добро. Според различни проучвания почти няма хора, които да работят изобщо без трудови договори. Това не беше така преди 10-15 години”, допълни Богданов.