По-бърз достъп до гарантираните депозити от ноември

До 30 октомври трябва да е готов законопроектът, който цели транспониране на европейското законодателство, отнасящо се до процедурите при преструктуриране на кредитни институции, обяви финансовият министър Румен Порожанов след днешното заседание на Министерски съвет.  Повод за промените е стартиралата в края на септември процедура за нарушение срещу България, провокирана от казуса с Корпоративна търговска банка.

Промените ще позволят по-бързото изплащане на гарантираните депозити, дори когато съответната банка не е обявена формално в несъстоятелност. В момента българското законодателство не позволява такива действия по време на специален надзор от страна на БНБ. Според действащата Директива 94/19/ЕО е предвидена процедура от три стъпки, за да се даде възможност на схема за гарантиране на депозитите да изплати вземанията на вложителите. В първата, компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция. След това, в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи.

Когато това се случи, схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.

Удължаването на специалния надзор върху КТБ и ТБ Виктория и с това на срока, в който вложителите в двете институции няма да имат достъп до гарантираните си депозити, стана повод на 25 септември Европейската комисия да стартира процедура за нарушение срещу България.

Процедурата засяга и самия механизъм на специален надзор. Според Комисията, той представлява неоправдано и непропорционално ограничение на свободното движение на капитали. По-специално бе отбелязано, че двете банки са били поставени под специален надзор с пълно преустановяване на плащанията и банковите дейности, въпреки че националното право позволява мерки с по-ниска степен на намеса, т.е. избор между пълно и частично преустановяване на плащанията и ограничаване на дейностите.

До днес българските власти имаха срок да отговорят на писмото на ЕК. Министър Порожанов заяви, че българската позиция е изпратена и тя е дело на финансовото ведомство, БНБ и Фондът за гарантиране на влоговете в банките.

След като бъде готов проектът за нормативни изменения, през ноември се очаква той да бъде одобрен от министерски съвет и трябва да бъде гласуван от Народното събрание”.

Румен Порожанов опроверга и спекулациите, че вложители с гарантирани депозити ще получат облигации, вместо пари. „Ако е коментирана темата, тя е коментирана дотолкова, доколкото в Гаранционния фонд има един недостиг от 1,6 млрд. за изплащането на гарантираните депозити и опцията този ресурс да е в два варианта. Единият е чрез тяхна облигационна емисия, която да осигури ликвидност на фонда, гарантирана от държавата. Другият е този ресурс да се осигури чрез ликвидна подкрепа от държавата. И при единия, и при другия правителството се нуждае от законодателна санкция”, обясни той.