Процедурата за „Белене“ е непрофесионална и за конкретни кандидати
България ще има проблеми с Брюксел, ако все пак предостави държавни гаранции на кандидатите да строят централата
~ 3 мин.
Георги Желязков За получаването на 50 хил. лв. европейско финансиране за проект се изискват повече документи и информация, отколкото държавата поиска от потенциалните инвеститори в АЕЦ „Белене“ – проект за над 10 млрд. евро. Това е мнението на Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията, който коментира обявените в понеделник имена на желаещи да инвестират или да участват по друг начин в изграждането на втората атомна електроцентрала.
„Ако видите публикуваните формуляри за това какво се изисква от стратегическия инвеститор, цяло чудо е, че бяха само 13 кандидатите. Можеше да бъдат три пъти по 13. Всичко е с пожелателен характер. Всичко е толкова непрофесионално“, коментира Стефанов. Според него процедурата е направена за някакви много конкретни частни икономически интереси, противопоставени на българския данъкоплатец.
Припомняме, че трима от седемте кандидати да бъдат стратегически инвеститори, т.е. да наливат пари в изграждането на централата, са с българска връзка. „ИПК и УП“ ЕООД е регистрирано в България, свързания с Христо Ковачки консорциум „АЕЦ Белене“ и чешко-българският консорциум „Атомна електроцентрала Белене 2019“. Тези компании са с малко опит или дори без никакъв, което с голяма вероятност ще ги извади от „шортлистата“, която ще се състави в рамките на следващите 90 дни.
Също така стана ясно, че Корейска хидроядрена корпорация няма опит с вида реактори, с които ще работи АЕЦ „Белене“, което според много специалисти прави участието на компанията проформа. Министър Петкова обяви по време на представянето на кандидатурите, че няма яснота около офертата на „Бектрон-Лиаз-Техническо инженерство“ и липсва информация за дейността на фирмата.
Така че, с голяма вероятност, до финала ще бъдат допуснати „Росатом“ и Китайската държавна ядрена корпорация (CNNC), които биха могли да участват и заедно в проекта, ако неговото изпълнение продължи.
Според Славчо Нейков от Института за енергиен мениджмънт освен при кандидатите, има много неясноти по самото изпълнение на проекта и правителството трябва да отговори на серия от въпроси, свързани с АЕЦ „Белене“. По думите му най-важният въпрос е: „Как, без да имаме актуална енергийна стратегия и без актуализирана стратегия за отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци, както и без действащ национален план за енергетика и климат, вместваме един такъв голям проект, който е за 50-60 години напред? Вторият голям въпрос е за ядрения риск – кой и каква отговорност ще носи?“.
Според Стефанов по отношение на ядрения риск нещата са ясни - той никога не се носи от частния инвеститор. „Ако има лоши последствия, те ще се носят от българската държава. Проблемът на ядрената енергетика е, че тя не е гъвкава“, смята той.
Остава и въпросът с държавните гаранции, за които се смята, че ще бъдат поискани от руснаците и китайците. Дълго правителството се кълнеше, че няма да гарантира нито заеми, нито ще се сключват договори за цени на електроенергия. При представянето на офертите обаче за първи път Теменужка Петкова спомена, че е възможно да има държавна гаранция „ако парламентът прецени“.Нейков коментира, че при даване на държавни гаранции за проекта, Европейската комисия ще настоява процедурата да започне отначало, защото ще има неравнопоставеност, с оглед на правилата за конкуренцията.
Според Стефанов комисията няма да иска в момента отговор за това дали държавата предоставя гаранции по проекта, но ако след 15 години се установи, че някъде в цялата процедура е предоставена държавна помощ, тогава ЕК ще поиска тази помощ да бъде възстановена.
