Растежът на БВП на България се ускори до 2.2%
Основен двигател на експанзията е потреблението
Годишният растеж на брутния вътрешен продукт на България продължава да се ускорява плахо и през третото тримесечие. Експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ) – най-ранната картина за състоянието на българската икономика – показват, че спрямо съпоставимия период на 2023 г. нарастването е с 2.2%. За сравнение, годишният ръст през второто тримесечие след ревизията бе 2.1%, а през първото – 1.9%.
Основен двигател на растежа е потреблението – на домакинствата и фирмите, както и държавните харчове. Дали растежът се дължи повече на потреблението на физическите лица или на правителството – предстои да се разбере с ревизията на данните следващия месец.
Трите активни летни месеца обаче по традиция са свързани с по-голямо потребление на домакинствата. То е подкрепено и от растежа на доходите на домакинствата, резултат от високата заетост и вдигането на заплатите. Други фактори с положително влияние върху потреблението на домакинствата са кредитният бум и слабите стимули за спестяване на домакинствата предвид отрицателните реални лихвени проценти по банковите депозити.
Темпът на растеж вече изпреварва този от третото тримесечие на предходната година, което бе едно от най-слабите за последното десетилетие заради забавянето при големите търговски партньори на България, липсата на големи публични инвестиции и слабият летен сезон тогава.
Данните на националната статистика сочат още, че БВП на България през третото тримесечие на годината е нараснал с 0.5% спрямо периода април – юни.
Крайното потребление – на хората и фирмите и държавното харчене – расте с 4.6%, което е ускорение спрямо предходните тримесечия на 2024 г.
Брутообразуването на основен капитал или общите инвестиции в страната отново се свива, както и предишното тримесечие – този път с 4.9%.
Очакванията на БНБ са БВП на България да продължи да се ускорява с подобни темпове, „подкрепян най-вече от вътрешното търсене и допусканията за подобряване на перспективите пред външното търсене на български стоки и услуги“.
Европейският фон
Данните на европейската статистическа служба Евростат показват, че по-висок годишен икономически растеж от българския е отчетен само в Испания, Кипър и Литва. Свиване на икономическия продукт се отчита в Германия, Естония, Ирландия, Латвия, Унгария, Австрия и Румъния.