С близо 70% се сви работата на фирмите за международен автотранспорт

С близо 70% се е свила през последните дни работата на фирмите за международен тежкотоварен автомобилен транспорт. Това каза пред Economic.bg Красимир Лалов, зам.-председател на Националното сдружение на българските превозвачи (НСБП).

„Италия напълно затвори границите си, което удари към 30% от външнотърговския стокообмен на България, обслужван с камиони“, обясни Красимир Лалов. „Търговия ни с Германия, която осигурява към 40% от товарите ни, с всеки изминал ден намалява и скоро ще започне да клони към нула, тъй като и там много от заводите затвориха или вече затварят врати. Така че вече към 70% от стокообмена на България, обслужван от тежкотоварните автомобили, изчезна. Остават едни около 30-ина процента от външнотърговския стокообмен на България, обслужван с камиони, които са превозите за и от Румъния, Чехия, Словакия, Гърция и др. страни, които също с всеки ден намаляват. Така че браншът ни в голяма степен вече е съсипан и все още се поддържа на изкуствено дишане от превозите от и за трети страни, основно от Турция за Германия и Австрия и обратно, но там проблем са километричните опашки по границите“, добави Лалов.

Огромна е опашката не само на ГКПП „Капитан Андреево“, но също и на Дунав мост 2, където колоните на румънска територия са две от по 30-35 км – от Калафат към Крайова и към Турну Северин.

Освен това в целия ЕС бяха забранени превозите с камиони до 3.5 тона – това са т.нар. бусчета, с които се извършваха експресните доставки на континента. „И всички тези фирми, които имаха по 10-20 бусчета, ги паркираха и пуснаха шофьорите. Но ако извънредното положение продължи по-дълго - какво ще се случи? На пазара ще се продават евтини бусчета, но няма да има кой да купи, тъй като няма да има превозвачи“, коментира Красимир Лалов.

Според зам.-председателя на НСБП вече е настъпил „тотален хаос в целия бранш“.

„Страшна работа е доктор да управлява държавата!“, коментира още Лалов. „Добре, че имаме пряка връзка с премиера Бойко Борисов, та му обяснихме за какво става въпрос и той веднага разпореди на министъра на здравеопазването да си отмени заповедта за спирането на превозите от и към Турция. Да, аз страшно много уважавам нашите лекари на първа линия, които рискуват живота си, за да лекуват болните от коронавируса. Но не мога да се примиря с факта, че никой никъде досега не каза официално, че другите българи, които също си рискуват живота през последните седмици, са шофьорите на тежкотоварни автомобили. Наши водачи бяха трогнати от това как са посрещани в Чехия например. Влизат наш камион в склада на един завод там, където чехите посрещат нашия шофьор с написана на лист на български език благодарност за това, че е доставил необходимите в този момент важни стоки. И освен тази писмена благодарност му подаряват и един голям шоколад. Това е отношението към нашия водач в Чехия. Същият водач пристига у нас да зарежда разни вериги или фирми, и не само, че никой му казва дори едно „мерси“, ами на всичко отгоре му пращат полицията да го издирва защо не си е вкъщи и да го плаши, че ще го пусне по бързото производство и ще го вкара в затвора! А точно това показва разликата в  отношението на чешкото и на българското общество към неговия труд! Още повече, че никой в тази обстановка не може да задължи шофьорите да пътуват. Ние едва убеждаваме някои от тях да направят този курс, после – следващия и т.н. Така че шофьорите практически са доброволци на фронта на жизненоважните доставки, истински опълченци“, развълнуван коментира Красимир Лалов.

Зам.-председателят на НСБП се съгласи, че проблемът с тапите по границите може да бъде решен чрез интермодални превози на непридружавани полуремаркета. Според него обаче все още не е решен категорично въпросът кой носи отговорност за стоката по време на превоза на полуремаркетата върху джоб-вагоните. „Стоката се натоварва, пломбира и се качва на влака, но кой носи отговорност, ако по трасето някой резне брезента и свали, примерно, половината стока от едно или друго полуремарке?“, запита Красимир Лалов.

Разбира се, има си начини за решаване и на този проблем – първо, чрез осигуряването на зелен коридор за интермодалните влакове, за да не спират, и второ – чрез изпращане на охрана на малкото гари, където се налага да спрат.