САЩ не вярват на Китай за коронавируса
В годините назад е имало много случаи, при които Пекин е давал неверни числа, включително при предишната епидемия през 2003 г.
Коронавирусът, който се появи от китайската
провинция Хубей преди повече от месец и се разпространи в няколкодесетки страни,
вече подхранва недоверието на американското към Китай, по-точно за
достоверността на мащаба на епидемията, пише CNBC в свой анализ.
Високопоставен служител от Белият дом заяви тази седмица за CNBC, че „няма голямо доверие в информацията, идваща от Китай“ по отношение на броя на случаите на заразяване с коронавирус. Междувременно, Китай отказа помощта на Центровете за контрол и превенция на заболяванията и обяви, че е потиснал информация за епидемията от учени, която смята за тревожна.
Недоверието на американските власти към Китай може да се проследи назад във времето до 50-те години на миналия век, когато националните власти там определят нереалистични производствени квоти, което пък кара местните власти да раздуват данните. Епидемията от SARS през 2003 г., при която заболелите достигнаха 8 098 души и загинаха 800 човека за девет месеца, и несъответствията в отчитането на икономическите данни през последните две десетилетия само задълбочиха недоверието на САЩ, които смятат, че на Китай не може да се вярва. Съветникът на Белия дом Питър Наваро дори нарече Китай „инкубатор на болести“.
Откакто се появи от град Ухан, новият вирус се разпространи от около 300 души към средата на януари до повече от 64 000 към петък - с броя на новите случаи нараства с хилядите всеки ден. Световните здравни власти казват, че реакцията на Китай спрямо вируса е по-добра, отколкото при предишните огнища. Правителството в Пекин действа по -прозрачно, заявиха пред репортери тази седмица служители на Световната здравна организация (СЗО). Китайските здравни власти бързо изолираха генетичната последователност на вируса и го споделиха в публична база данни за няколко седмици, давайки шанс на учените да го идентифицират.
Очаква се екип от 12 международни експерти, ръководен от СЗО, да пристигне в азиатската държава този уикенд, за да си сътрудничи с китайските си колеги, заяви в петък генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус. Но похвалите от страна на Световната здравна организация не попречиха на висшите американски служители да критикуват китайското отношение към епидемията. В четвъртък най-висшият икономически съветник на Белия дом Лари Кудлоу каза пред репортерите, че САЩ са „доста разочаровани“, позовавайки се на липса на прозрачност. Подобна критика далеч не е нова.
Избухването на SARS
Скептицизмът по отношение на кризата в общественото здравеопазване в Китай датира от 2003 г., според Яндзонг Хуанг, изследовател по обществено здраве в Съвета по външни отношения и директор на Центъра за глобални здравни изследвания в Университета в Сетън Хуанг.
Тогава китайското правителство бе обвинено в опит да прикрие избухването на Тежкия остър респираторен синдром, по-известен като SARS, който бързо се разпространи в повече от две дузини страни и накара световните здравни служители да го обявят за глобална заплаха за здравето.
„Грипоподобният вирус, който предизвиква симптоми като треска, кашлица, втрисане и умора, никога не беше наблюдаван досега, а лошото управление и забавената реакция на правителството бяха определени от световните лидери като причините за бързото разпространение на болестта, каза Хуанг.
Смята се, че най-ранният случай на коронавирус е от ноември 2002 г. Китайските здравни власти бяха сигнализирани за мистериозната респираторна болест месец по-късно, но отне още няколко месеца преди болестта да бъде разкрита пред обществото.
Здравните служители съобщиха на 11 февруари 2003 г. за повече от 300 случая на SARS в провинция Гуангдонг, където беше огнището. „Официалните лица също признаха, че няма ефективни лекарства за лечение на болестта и че огнището е само ориентировъчно“, каза Хуанг.
По-късно ръководството на Китай предприе проактивни стъпки, включително работа със СЗО и други служители за овладяване на епидемията. Но първоначалният неуспех да се информира обществеността засили тревогите, страхът и широко разпространените спекулации, включително в САЩ.
„Със сигурност новият вирус има сходства с отговора на SARS“, казва Хуанг и добавя, че този път реакцията на Китай е много по-добра.
Валутна манипулация
Когато администрацията на Тръмп официално определи Китай за валутен манипулатор през август миналата година, тя привлече подкрепата както на републиканците, така и на демократите.
„Китай манипулира валутата си много преди президентът Тръмп да встъпи в длъжност“, каза тогава демократичният лидер на Сената Чък Шумер. „Най-накрая той трябва да каже на своя министър на финансите да маркира Китай като валутен манипулатор. Това е всичко, което трябва да направи, за да се случи“, добави той.
Има малко доказателства в подкрепа на идеята, че Китай е манипулирал своята валута през последните години, казва Дейвид Долар, старши сътрудник в Китайския център „Джон Л. Торнтън“, който е специализиран в икономическата система на Китай. „Подкрепата за подобен ход обаче подчертава фрустрацията на американските служители и скептицизма към историческите икономически данни на Китай“, добави Долар.
„Дори обратното, през 2005-2006 г. би било честно да се каже, че Китай се намесваше, за да задържи евтина валутата си. Исторически те изпълняваха определението за валутен манипулатор преди 15 години“, казва той.
САЩ за кратко обозначиха Китай като валутен манипулатор, преди да ги премахнат от списъка миналия месец, тъй като двете страни се подготвяха да подпишат „Първа фаза“ на търговската сделка. Въпреки това, Долар смята, че е ясно, че Китай исторически е потискал курса навалутата си, за да поддържа търговско предимство със САЩ и други страни. Тази история, казва Долар, както и други спорове, свързани с търговията, пораждат недоверието на САЩ към Китай.
Данни за БВП, които не са „добри“
Що се отнася до вътрешноикономическите показатели, дори китайските официални лица трудно да се доверят на данните. Китайският премиер Ли Къцян през 2007 г. нарече провинциалните данни за БВП „създадени от човек“. Тези коментари, които бяха направени лично пред американски дипломати и по-късно изтекоха, породиха това, което сега се нарича индекс „Ли Къцян“.
Става въпрос за число, използвано от икономистите за изследване на основните фактори на икономиката на Китай, като потреблението на електроенергия, железопътния товар и размера на отпуснатите заеми. Къцян каза на американските служители, че тези данни са по-точни от данните за провинциалния БВП, предоставени от местните служители под натиск да надуят размера им.
Томас Равски, професор по икономика и история в Университета в Питсбърг, чието изследване е фокусирано върху развитието на съвременната китайска икономика, каза, че е сред икономистите и официалните китайски служители е широко разпространено, че данните на провинциите не са „добри“.
„Когато нещата не вървят добре и виждаме това както на национално, така и на провинциално ниво, те публикуват данни, които показват, че нещата са по-добри, отколкото са“, каза той. „Дори да предположим, че се положат възможно най-големите усилия, не е лесно да се измери такава голяма икономика. На всичкото отгоре има и въпроси дали изобщо има интерес за действително отчитане на точни цифри“, добавя той.
Равски наблюдава икономическия растеж на Китай отпреди азиатската финансова криза около 1997 г., когато той започна да вижда, че данните бягат от реалността. Той публикува статия през 2001 г., в която твърди, че числата за производствената продукция не са в съответствие с основните данни за потреблението на електроенергия.
„Мислейки за грипа, ситуацията е същата като въпросите с БВП“, каза той. „И в двата случая има много технически проблеми, както и онези, които наричам проблеми с истинността. Въпросът е за мотивацията на хората да събират и докладват данните на всички нива и трябва да попитате има ли стимул за изкривяване? Мисля, че отговорът очевидно е „да“, казва Равски.
СТО защитава Китай
Въпреки миналите проблеми между САЩ и Китай, световните здравни служители призовават лидерите да подготвят координиран отговор на новата епидемия. Служители на СЗО в петък защитиха Китай, след като администрацията на Тръмп заяви, че страната не действа прозрачно относно епидемията.
„Това е много напрегната политическа среда поради икономическите проблеми и заради всичко останало“, каза д-р Майк Райън, изпълнителен директор на програмата за спешни случаи на Световната здравна организация, по време на пресконференция в централата на агенцията в Женева. „Моля, оставете нашите учени да продължат. Нека нашите специалисти по обществено здраве да се качат. Нека работят заедно“, добави той.
Длъжностните лица също така молят обществеността да запази спокойствие, като не препоръчват „мерки, които ненужно пречат на международната търговия или пътуванията“. Казват, че Китай прави всичко възможно, за да овладее огнището.
„Това е времето за факти, а не за страх. Това е времето за наука, а не за слухове. Това е моментът за солидарност, а не за стигма“, каза Тедрос миналия месец, когато обяви вируса за глобална спешна ситуация за здравето.