Шарл Мишел развива своя „заговор“ срещу Урсула фон дер Лайен

Последният „заговор“ на Шарл Мишел за свалянето на Урсула фон дер Лайен е да я държи далеч от разговорите за собствената ѝ работа и бъдещи перспективи.

В разговори с лидерите на ЕС и техните помощници председателят на Европейския съвет е предложил ръководителят на Европейската комисия да бъде изключена от срещата на 17 юни. На нея държавните и правителствените ръководители ще обсъдят висшите постове в ЕС, както и седем дипломати, казаха пред POLITICO официални лица и служители на националните правителства.

Горчивото съперничество между двамата висши служители – може би най-добре олицетворено от скандала „Диван гейт“ от пролетта на 2021 г., когато Мишел направи очевиден опит да измести Фон дер Лайен по време на посещението в Турция. Това го направи да изглежда като сексист и доста непохватен политик, а случката остава дългогодишен дипломатически срам за ЕС, пише POLITICO.

Държавите членки са все по-раздразнени от ролята на Шарл Мишел в процеса по подбор на председател на Комисията“, каза дипломат от ЕС. „Изглежда, че е воден от чисто лични мотиви.“

Всички източници на POLITICO са пожелали да говорят при условия на анонимност.

От Мишел зависи кой може да се присъедини към вечерята с лидерите, като се има предвид, че срещата на 17 юни е неформална среща на върха.

Също така има силна реакция от страна на европейските столици срещу предложението на Мишел, казаха дипломати и служители. А историческото съперничество между Мишел и Фон дер Лайен играе ключова роля за раздразнението. Няколко европейски столици смятат, че Мишел ще се опита да осуети втория мандат за шеф на Комисията.

В разговори с лидери на ЕС и техни помощници Мишел е предложил Фон дер Лайен да бъде изключена от срещата, тъй като тя е и водещият кандидат на Европейската народна партия (ЕНП) и опитва да спечели към втори мандат като шеф на Европейската комисия.

Лидерите трябва да се споразумеят за следващите председатели на Европейската комисия, Европейския съвет (текущата работа на Мишел) и Европейския парламент (въпреки че парламентът гласува собственото си ръководство), както и следващия ръководител на външната политика.