Символ на глупостта: Или какво стана с мегапроекта за първия биткойн град

Година след като Ел Салвадор превърна биткойн в законно платежно средство, районът, където трябваше да бъде построен първият в света криптоград – кръгообразният и захранван от вулкан „Биткойн сити“ – все още е гъста джунгла.

Преди близо година президентът Найиб Букеле обеща градът да е данъчен рай за криптоинвеститори и миньори. Описа го като място със собствено летище, жилищни и търговски зони и централен площад, който – погледнат от небето – да изглежда като символа на биткойн.

„Инвестирайте тук и правете парите, които искате“, призова през ноември Букеле.

Екип на Reuters посети наскоро района на вулкана Кончагуа, където е планирано да бъде изграден „Биткойн сити“. Той обаче не откри нито тежки машини и строителни работници, нито видя да има струпани суровини или да са налице подготвителни дейности за пристъпване към грандиозния проект.

Вместо това за мнозина начинанието се превърна по-скоро в символ на глупостта, тъй като биткойн се срина драстично оттогава.

Този експеримент беше много рискован, твърде рискован за една бедна страна“, коментира Оскар Пикардо, директор на Института за наука, технологии и иновации към частния университет Франсиско Гавидия.

„Беше видно, че (биткойн) е много спекулативен, силно променлив финансов актив“, добави той.

Основна част от проблема е, че поевтиняването на тази и други криптовалути отблъсна инвеститорите.

Когато Ел Салвадор, една от най-бедните страни в Латинска Америка, прие биткойн като законно платежно средство на 7 септември 2021 г., криптовалутата се търгуваше за близо 47 хил. долара. По онова време тя бе във вихъра си и ѝ предстоеше да достигне историческия си връх от почти 69 хил. долара.

Година по-късно един биткойн вече струва малко над 18 900 долара (към 20:00 ч. българско време на 7 септември 2022 г.)

Правителството на Букеле отказа да коментира казуса с неслучилия се град, пише Reuters. Защити обаче мащабните инвестиции в покупката на 2381 биткойна, настоявайки, че това е дългосрочен план. По думите на държавния глава неговата биткойн политика е привлякла инвестиции, намалила е банковите комисионни до нула, увеличила е туризма и е насърчила финансовото включване.

Но спадът на цената повиши финансовия риск на Ел Салвадор, усложнявайки търсенето на средства за изплащане на държавни облигации на стойност 1.6 млрд. долара с падеж през 2023 г. и 2025 г. Международният валутен фонд призова страната да отмени статута на биткойн като законно платежно средство, позовавайки се на финансови, икономически и правни опасения.

Според експерти използването на криптовалутата не се е наложило сред гражданите през изминалата една година. По думите им нито президентството, нито министерството на финансите биха споделили данни за потреблението на държавния биткойн цифров портфейл Chivo.

Но проучване на Националното бюро за икономически изследвания (NBER), базирана в САЩ неправителствена организация, установи, че само 20% от салвадорците, които са изтеглили приложението Chivo, са продължили да го използват, след като са похарчили 30-те долара, които правителството е дало като безплатен кредит за популяризиране на апликацията.

Проучването показва още, че по-голямата част от изтеглянията на Chivo са извършени през 2021 г., по-специално през септември, а след това – няма почти никакви.

На теория развиващите се нации като Ел Салвадор са идеални кандидати за приемане на криптовалута поради продължаващото използване на пари в брой и наличието на огромен дял на населението, който не използва банкови услуги.

Но в доклада от април се посочва, че

биткойнът не се използва широко като средство за размяна“, защото потребителите „не го разбират, не му вярват, не се приема от бизнеса, много е нестабилен и включва високи такси.”

Въпреки салвадорския закон, който изисква всички компании да приемат криптовалута, само 20% го правят, според проучването, в рамките на което са интервюирани 1800 салвадорски домакинства.

Малкият магазин за часовници на Хесус Касерес в центъра на Сан Салвадор например приема биткойн. 47-годишният часовникар обаче казва, че е направил само две продажби с криптовалутата. „Една за 3 долара и една за 5 долара, общо бяха 8 долара. Оттогава нататък никой не се е обръщал към мен“, споделя той.

Правителството опита да насърчи салвадорците, работещи в чужбина, да изпращат пари у дома чрез държавния портфейл Chivo или друг частен портфейл, без върху сумите да се начисляват комисионни. Трансферите на пари от чужбина представляват 26% от БВП на централноамериканската държава, един от най-високите проценти в света. Според статистиката на централната банка между септември 2021 г. и юни 2022 г. страната е получила близо 6.4 млрд. долара под формата на парични преводи отвън. От тях обаче по-малко от 2% са преведени чрез криптопортфейли. 

Подобно на използването на биткойн, правителството споделя малко подробности за „Биткойн Сити“. Но бъдещето му изглежда все по-несигурно, особено след като издаването на „Биткойн облигация“, която трябваше да подпомогне строителството на града, бе отложено след срива на криптовалутата.

Жители на мястото, където е планиран градът – между вулкана Кончагуа и залива Фонсека на тихоокеанското крайбрежие – смятат, че мнозинството от техните 6.5 милиона сънародници няма да бъдат облагодетелствани от това.

Това изобщо не е от полза за нас, бедните хора“, оплаква се рибарят и фермер Хосе Флорес, който живее в Кончагуа повече от три десетилетия.