Системата „бонус-малус“ няма дефекти и е навсякъде по света

Години наред българските правителства се опитват да въведат т. нар. система „бонус-малус“ – да плащаш повече за "Гражданска отговорност", ако нарушаваш правилата и създаваш инциденти. Това звучи правилно, но въпреки това този модел продължава да не е въведен.

Темата излезе на дневен ред в края на миналата година, когато правителството подготви нов законопроект. Над България обаче политическите облаци отново се сгъстиха и предвид задаващите се нови парламентарни избори остава загадка дали системата ще намери място в задачите на парламента сега или отново ще бъде отложена във времето.

„Бонус-малус“ няма дефекти, тя е навсякъде по света“, коментира пред журналисти регионалният мениджър на застрахователната група Generali за Централна и Източна Европа Манлио Лостуци.

Той поясни, че такава система има дори в Сърбия, която въпреки че не е член на Европейския съюз, по някои параметри е дори пред България.

Принципът е много, много прост, много логичен – ако създадете много искове, правилно е да трябва да платите повече“, посочва още Лостуци. „Знаете ли, това също е нещо, което помага на хората да обръщат повече внимание на това как шофират“.

Разбира се, понякога дяволът е в детайлите. На въпрос дали могат да се предвидят някакви технически предизвикателства в процеса, Лостуци подчерта, че

когато има въвеждане на нов закон, нови правила, е ясно, че детайлите са важни“.

Той уточни, че „очевидно започвате от нулата, защото за момента нямате никакъв опит за това как ще се държат хората, след като въведете този вид система. Обикновено, ако компанията е свободна да установи тарифата, тя ще се коригира на база на опита, който придобива. Но принципът е прав“.

Застраховаме ли се?

А в България е известен факт, че секторът се движи основно от общото застраховане, или по-конкретно от автомобилното. Лостуци изнесе данни, според които докато в Европа застрахователното проникване е 70 – 80% за животозастраховане и 20 – 30% за общо застраховане, то в България и Централна и Източна Европа е точно обратното.

Той посочи, че на места дори хазартният бизнес е по-голям от застрахователния. Според него българският пазар не се различава особено от останалите в региона.

Автомобилният сегмент е основният бизнес. Като цяло има слабо застрахователно проникване. Регионът не е достатъчно застрахован“.

Според Лостуци климатичните промени създават и все повече събития като наводнения и други бедствия.

„Характерно е за хората да започнат да се тревожат веднага, след като нещо се случи и след няколко месеца те забравят всичко. Сега застраховката на дома се смята за една от най-важните инвестиции и от това, което видях, обикновено хората не го защитават правилно“, коментира Лостуци.

В тази връзка за Generali е все по-очевидно, че ролята на застрахователя се трансформира.

Ясно е, че нашата роля е да увеличим дейността си, не само по отношение на простото продаване на застрахователен продукт, но и като съветваме клиентите и им даваме възможност да разберат към какъв риск се приближават“, обясни Лостуци.

Той допълни, че „има ситуации, в които хората предпочитат да направят залог, вместо да купят някаква застраховка, което не е много логично“.

И все пак, „ако искате да имате истинска промяна в обществото, трябва да имате подкрепата на правителството“.

Здравният бизнес

Друг важен бизнес сегмент за Generali са здравните застраховки. Високата инфлация от последните години обаче значително се отрази на сектора.

Видяхме висока инфлация, особено в България, по отношение на медицинските разходи, като се има предвид, че за нас здравният бизнес е важен. Страдахме много от това не само в България, но и в Сърбия. Висока инфлация в медицинските услуги“, посочва Лостуци.

Той обясни още, че сегментът, особено в България, е разработен основно от корпоративния сектор, защото това вече се счита

за една от най-важните ползи за служителите в компанията“.

В тази връзка за Generali стратегически важна за региона е и платформата, която започна да използва на няколко пазара в Европа – AdvanceCare.

„Ние вярваме, че здравният бизнес е нещо, което е бизнес линия, която се намира в този регион, очакваме да имаме ръст и започнахме да се опитваме да интернационализираме тази платформа“.

Тя стартира в Португалия, а вече е адаптирана и за Унгария и Сърбия.

Не изключваме третата страна, която ще се включи в този проект, да е България“, посочи Лостуци.

Еврото

Според регионалния директор на Generali за ЦИЕ опитът на Хърватия със смяната на валутата от куна в евро миналата година не е показал „големи промени с нашия застрахователен сектор“ и уточни, че е „очевидно, че с еврото всичко ще е по-стабилно“. Той даде пример с Италия и призна за ръст на инфлацията там по вина на недобросъвестни търговци.

Когато преминахме към еврото, имахме силно увеличение на цените. Всички използваха ситуацията, за да увеличат цената в ресторанта чрез превалутирането. Това доведе до някакъв инфлационен ефект и зависи как правителството ще контролира развитието на цените“, допълни Лостуци.