Коментар | След фалитите в САЩ – няма заплаха за европейските банки

Големи заплахи за европейските банки, в т.ч. и българските, не се виждат на хоризонта като ефект от банковите фалити в САЩ от последните дни. Това е така, тъй като проблемът в САЩ, който доведе до затварянето на две банки – Silicon Valley Bank и Signature Bank – е свързан с особения бизнес модел, който те използват. Това обясни за Economic.bg финансистът Борис Петров.

Казусът в САЩ

Фалиралите банки, за които става дума, са малки и регионални с особен бизнес модел, тъй като техните източници на финансиране не са гарантирани и заради това са много нестабилни. Отделно, в активите си те са поели доста съществен лихвен риск, който се материализира – поели са загуби по линията на преоценки на ценни книжа – специално Silicon Valley Bank – и така при острия ликвиден натиск, на който са подложени, те е трябвало да продадат книжата си на загуба и съответно се декапитализират.

Класически случай за неплатежоспособност поради непредвиден лихвен риск“, обяснява Петров.

Проблемът е специфичен за малките американски банки, защото тези, чието балансово число е под 250 милиарда долара, са освободени от стрес тест на лихвения риск на инструментите, които са в банковите им портфейли. Така те на практика са изключени от международните стандарти за регулиране на лихвения риск и не го отчитат в документите за капиталови изисквания, които предоставят на регулаторите. И по тази линия е пропуснат да бъде отчетен този риск. Тъй като те са изключени, съответно никой не е изисквал от тях да държат капитал срещу него.

Това е идеята на регулирането – където има риск, банките да държат капитал и ако настъпи загуба, с този капитал да поемат загубата. При тези банки е настъпила загуба, без да имат капитал да я покрият и са станали неплатежоспособни“.

В Европа…

…ситуацията е доста по-различна – тук лихвеният риск се носи в по-голяма степен през кредитните портфейли и в по-малка - през ценните книжа, които са средно под 12% от активите на банките.

Не може да се говори за някакво прехвърляне в Европа“.

Най-осезаемият ефект вероятно е на борсите – по линия на цените на акциите и на техните финансови инструменти. Това обаче е само косвен ефект и като цяло ситуацията на самите пазари започва да се стабилизира. Така например във вторник европейският банков сектор затвори търговската сесия с ръст от 2.5%, след като предходната сесия бе най-негативната от година насам.

Аз не виждам някакви големи заплахи за европейските банки – още повече, че този лихвен риск, за който говорим, е обект на преглед от страна на регулаторите в Европа, има специални насоки на Европейския банков орган, които ако се прилагат акуратно от банките и регулаторите, не би следвало да има негативни ефекти“, коментира Петров.

Промяна в политиката на банките

На въпрос дали този стряскащ за банковата система епизод може да промени политиката на търговските банки и те да затегнат кредитирането или да завишат изискванията си за него, според Петров няма пряка връзка, тъй като проблемът тръгва от лихвения риск, а не от кредитния.

„По-скоро би следвало съответните регулатори да затегнат политиката си по отношение наблюдението на кредитния риск, а съответните регулирани институции да бъдат подложени на по-стриктни капиталови изисквания за този лихвен риск, т.е. тази поправка за малките банки в САЩ да отпадне и да започне да се прилага общата регулаторна рамка за оценка на лихвения риск.

И това вероятно ще се случи – в момента стартира преглед на пропуските на регулаторите в САЩ“, допълни Петров.

Вдигането на лихвите

Петров потвърди, че се очаква фалитите в САЩ да повлияят на лихвената политика на Федералния резерв в САЩ, т.е. е възможно Фед да отложи последващото повишение на лихвата през март. Европейската централна банка от своя страна има заседание в четвъртък и тя едва ли ще промени лихвената си политика и по-скоро ще повиши лихвения процент с още 50 базисни точки.