След три дни „дебати“ и два месеца закъснение Бюджет 2022 е приет

Депутатите окончателно приеха държавния бюджет на България за 2022 г., като за първи път през последния четвърт век това се случи след началото на годината. Одобрението дойде след три дни на спорове в парламента, голяма част от които изобщо не бяха по отношение на самите параметри на фискалната рамка.

В последния момент председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански обяви нова точка в бюджета, която да даде право на правителството по свое усмотрение да одобрява допълнителни разходи и трансфери, свързани с войната в Украйна.

За тези извънредни разходи, свързани с извънредната ситуация в Украйна, Министерски съвет няма да иска санкция от парламента. Въпреки че опозицията разкритикува точката, която описа като „празен чек“, тя все пак бе приета почти единодушно от целия парламент.

Не знаем какъв ще бъде размера на това, което се случва в Украйна от гледна точка на поражения и бежанска вълна. Затова искаме да дадем по-голяма гъвкавост на МС, но допълнителните разходи ще бъдат само от реализирани икономии“, увери Каримански.

С допълнителните пари ще се финансират дейности за:

• оказване на незабавна помощ на живеещи в Украйна български граждани и българи с украинско гражданство,
• за евакуация на живеещи в Украйна български граждани и българи с украинско гражданство,
• за предоставяне на хуманитарна помощ на Украйна,
• за разходи за справяне с последствията от военните действия в Украйна.

Бюджетът бе приет след 3 дни спънки и игри на нерви между опозицията и управляващите. С процедурни хватки и близо 100 предложения за промени по проекта за бюджета, от ГЕРБ почти постоянно бяха на парламентарната трибуна и бавеха окончателното приемане на документа. Така се стигна до ситуацията депутатите да разискват точки от бюджета почти цяла нощ.

Иначе основните критики към управляващите и в частност към финансовия министър Асен Василев, изготвил документа, бяха, че той е „неистински“, „безпрецедентен“ и „само за 3 месеца“ заради планираната му актуализация през лятото. Според бившия финансов министър на ГЕРБ Кирил Ананиев

този закон е само базата, върху която ще стъпи истинският бюджет за годината“.

След нападението на Русия над Украйна в четвъртък сутринта от ГЕРБ обявиха, че бюджетът не е актуален, тъй като не е правен при условие на наличие на война в Европа.

„Той не отразява събитията в Украйна и последиците от тях. Нито лев компенсации за ток и газ не са предвидени от 1 април“, обяви депутатът от ГЕРБ Делян Добрев.

Ананиев разкритикува и планирания 5.9-милиарден дефицит и тавана на дълга от 7.3 млрд. лв. и предложи на финансовия министър да си „оттегли бюджета и до края на март да го внесе с по-малък дефицит и поправена средносрочна прогноза“. Според него философията на бюджета е сгрешена и е показано „непознаване на публичния сектор“, а дефицитът ще ни отдалечи от присъединяване към еврозоната.

И трите опозиционни групи бяха категорични, че заложените приходи са занижени, както и очакваната инфлация от 5.6% тази година. Според опозиционните партии тя ще надхвърли 10%.

Въпреки големите критики срещу дефицита на Ананиев депутатите от неговата партия предложиха допълнителни разходи за близо 2 млрд. лв. в близо 100 отделни предложения. В основната си част те бяха за ремонти в десетки общини, в които ГЕРБ са на власт, за земеделски стопани, за градския транспорт на София, за увеличаване на заплатите на полицаи, дипломати, надзиратели, преподаватели и други.

Председателят на бюджетната комисия в парламента Любомир Каримански обърна внимание, че ако всички тези предложения бъдат приети, разходите ще надскочат тавана от 40% спрямо БВП, което ще бъде в разрез със Закона за публичните финанси. Въпреки това депутатите продължиха да настояват за своите идеи.

Господин Ананиев знае много добре, че ако завишим тези приходи, ще нарушим фискалното правило разпределението от данъци да не надвишава 40%. С всички ваши искания ще достигнем 70%“, отвърна Каримански към депутатите от ГЕРБ.

Приетият бюджет е и сред първите от доста години насам, в който не е заложен ръст на заплатите на държавната администрация.

„Заплати няма да вдигаме без реформи отсреща. Когато се подготвят проекти и нещо смислено се прави, тогава може да се получи увеличение. Но на хората, които просто си стоят и нищо не правят, няма да увеличаваме заплати“, категоричен бе Василев.

Според парламентарната група на ГЕРБ липсата на политика по доходите ще ускори обедняването в условията на инфлация. Въпреки призивите и протестите полицаите и пожарникарите също не получиха по-високи заплати.

Основни параметри

В Бюджет 2022 планираните разходи са в размер на 63.2 млрд. лв., а приходите – 57.3 млрд. лв. Предвижда се дефицитът да бъде покрит с поемане на нов държавен дълг, какъвто трябва да бъде изтеглен и за погашенията на падежиращи заеми за около 3 млрд. лв. Така към края на годината финансовият министър предвижда дългът да достигне 26.3% от брутния вътрешен продукт. Бюджетът е разчетен при 5.6% инфлация и 4.8% икономически ръст.

Според опозицията обаче заради военните действия в Украйна се очаква инфлацията да ескалира и това да окаже негативно влияние и върху икономическия растеж, ако войната се задълбочи и не бъде прекратена скоро.

Във финансовата рамка е залегнала мащабна инфраструктурна програма за около 12 млрд. лв. Според икономисти обаче по всяка вероятност разходите по това перо няма да могат да се изпълнят заради липса на проектна готовност.

Заложени са и повече пари за образование, включително увеличаване възнагражденията на учителите с 315 млн. лв. и преподавателите в университетите с 10 млн. лв. Като чacт oт дoпълнитeлнитe пpиopитeти в oбpaзoвaтeлния сектор ca 100 млн. лв. зa извънĸлacни дeйнocти и 85 млн. лв. зa безплатни яcли и дeтcĸи гpaдини за родителите.

В рамката е включено и изграждането на Национална педиатрична болница с 20 млн. лв., както и 13.5 млн. лв. за изграждане на нов блок към болницата в Ямбол.

Бюджетите на общините се увеличават с около 680 млн. лв.

В социален план с приемането на бюджета депутатите увеличиха детските надбавки и разшириха кръга на подпомагане като вдигнаха подоходния критерий от 410 на 510 лв. Размерът на надбавката се повишава от 40 на 50 лв. за едно дете, от 90 на 110 лв. за две деца и от 135 на 165 лв. за три деца. За семейство с 4 деца ще се дават 175 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта се увеличава с 20 лв. Помощта за близнаци остава 75 лв. на дете, като нито един депутат не внесе предложение за увеличението ѝ.

Остават в сила и по-високите данъчни облекчения за родителите.

БНТ vs. БНР, ВСС vs. БАН

По време на дебата за Бюджет 2022 депутатите противопоставиха двете обществени медии - Българската национална телевизия и Българското национално радио, като не спестиха и някои обиди по техен адрес. Споровете се заформиха заради предложението на управляващото мнозинство бюджетът на БНТ да бъде намален с 2 млн. лв., които да бъдат пренасочени към радиото. От ГЕРБ обвиниха управляващите, че противопоставят медиите и оказват натиск на обществената телевизия.

Депутатът от „Има такъв народ“ Любомир Каримански обясни, че в бюджета на БНТ „нито един разход не е аргументиран“. Въпросните 2 млн. лв. за БНР пък са насочени към симфоничния оркестър на институцията, на което Тома Биков от ГЕРБ отвърна, че

оркестрите са най-стойностното в тази медия“.

Сходен спор се заформи и по време на гласуването на бюджета на съдебната власт. Миналата седмица бе решено той да бъде намален с 20 млн. лв. в частта за прокуратурата, които да бъдат пренасочени към Българската академия на науките заради протестите на учените. Това позволи на опозицията да обвини управляващите, че „наказват“ звеното на главния прокурор Иван Гешев заради недоволство от работата му.