Споразумението за глобален минимален данък е само началото

Споразумение за глобална данъчна реформа почти е сключено, но сега идва трудната част – то да проработи. Преговарящи от над 130 страни ще се срещнат в петък, за да изяснят последните детайли по дългогодишната цел на правителствата, а именно как да накарат най-големите компании в света да плащат повече в националните хазни. Дори Ирландия – една от най-големите противнички на минималния налог, който ще би подкопал собствената ѝ привилегированата данъчна система – е на ръба да подкрепи предложението. Очаква се то коренно да промени играта за компании като Apple и Johnson & Johnson, които ще трябва да се съобразяват с нови глобални правила. 

И все пак официалните лица вече насочиха вниманието се към следващия етап от прилагането на сложното споразумение. Докато политиците отчаяно търсят допълнителни приходи, за да подкрепят икономиките си от удара на пандемията, държави като Франция и САЩ тепърва трябва да се разберат кои правителства ще могат да облагат с данъци корпоративните гиганти. 

Текущите преговори, подпомагани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, трябва да изяснят и подробностите за начина, по който ще работи предстоящият глобален данъчен план. Няколко служители вече прогнозират, че 2023 г. ще е годината, в която новата система ще влезе в сила.

Няколко политически пречки се издигат между настоящето и този краен срок.

Продължаващите разделения във Вашингтон относно вътрешните корпоративни данъчни реформи, очертани от президента Джо Байдън, които са от основно значение за глобалната сделка, все още могат да попречат на американското участие. Италия и Обединеното кралство пък трябва да отменят собствените си вътрешни цифрови данъци, които таргетират предимно към компании от Силициевата долина.

Политиците трябва да изготвят сложни международни споразумения, за да отменят съществуващото данъчно законодателство на държавите – преговори, които вероятно ще се проточат до 2022 г. Висшите политици признават тези трудности, но очакват да задълбаят в конкретните подробности след сключването на сделка тази седмица.

Окончателното споразумение за международното данъчно облагане за 21. век е близо. На принципа „сега или никога“ сме“, каза Бруно Льо Мер, министър на финансите на Франция, пред репортери във вторник. „Или ще постигнем споразумение през следващите няколко дни, или ще бъде много трудно да се създаде отново инерцията за постигане на окончателно споразумение“.

Анатомията на глобална сделка

Не трябва да се подценява, че глобално данъчно споразумение е почти сключено. От години страните се борят за правото те да прибират приходите от гиганти като Facebook и Google, много от които имат обширни операции в юрисдикции с ограничено физическо присъствие. Това е една от причините много международни фирми често да се радват на ниски или пренебрежимо ефективни данъчни ставки.

В рамките на процеса, ръководен от ОИСР, преговарящите се опитаха да поправят това, като предоставят на националните правителства правото да съберат част от тази печалба. Размерът ѝ ще се определя въз основа на сложна формула, която разделя тези парични средства в зависимост от това къде компаниите извършват дейност. Те също така настояха да създадат минимална корпоративна данъчна ставка, за да спрат мултинационалните фирми да използват данъчни убежища, чрез които да намалят общия размер на дължимото в глобален мащаб.

Тези преговори се точат с години, сблъсквайки се с насрещен политически вятър. Особено силен той бе при бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, който се опита да направи данъчната реформа доброволна за компаниите. Всичко това се промени, когато администрацията на Байдън предложи компромис тази пролет и разработи по-широка стратегия за повишаване на данъците за финансиране на вътрешните си приоритети. Окончателното споразумение, което ще бъде обявено в петък, се очаква да включва две големи промени в глобалния данъчен режим.

Първо, 100-те най-големи компании в света ще трябва да се облагат във всички юрисдикции, където извършват дейност. Сложната формула за това къде колко пари да плащат все още се финализира от длъжностните лица, но все пак се знае, че ще е насочена към компаниите с годишни приходи от над 20 млрд. долара. От облагаемата си печалба тези фирми ще трябва да разпределят 25% от средствата в световен мащаб според новата формула.

Второ, над 130 държави също се очаква да се съгласят с минимален корпоративен данък в размер от 15%. Числото очаквано доведе до политически борби. Ирландия, чиято вътрешна корпоративна данъчна ставка е 12.5%, отказваше да подпише споразумението, но след тежко лобиране, особено от Вашингтон, сега Дъблин изглежда готов да се присъедини към международното споразумение.

Зелената светлина на ирландската столица дойде с условия: Тя поиска думата „поне“ да бъде извадена от формулирането на 15-процентния праг. 

„Дискусията в приобщаващата рамка напредва и аз силно подкрепям възможността за постигане на глобално споразумение по този въпрос в Г-20 – или във Вашингтон, или на срещата на лидерите на Г-20 в края на месеца в Рим“, посочи пред репортери еврокомисарят по икономика Паоло Джентилони. „Имахме три държави членки на ЕС, които не участваха в това споразумение през юли“, добави той, визирайки Ирландия, Естония и Унгария.

Припомняме, че служебният кабинет изпрати позицията на България през юли, според която страната се присъединява към въвеждането на световна минимална корпоративна данъчна ставка.

Сега – трудната част

Все пак трудните преговори за това как трябва да работи тази глобална сделка тепърва започват. Четирима представители на ЕС заявиха пред Politico анонимно, че очакват подробности за глобалната минимална корпоративна данъчна ставка да бъдат разкрити до края на октомври. Комисията също така планира да изготви своя собствена версия на 15-процентната данъчна ставка до края на годината, така че всичките 27 държави да могат да предприемат необходимите вътрешни промени догодина.

За глобалния данък върху 100-те най-големи компании в света ще трябва всички участващи държави да подпишат международно споразумение, за да се гарантира, че печалбите могат да бъдат разпределени по целия свят без правни сблъсъци. ОИСР се надява това споразумение да бъде подписано преди юли 2022 г.

Такъв бърз график обаче може да затрудни САЩ, където Конгресът все още се бори за мащабен законопроект за социална политика, който включва актуализации на вътрешните данъчни правила на страната. Политиците се борят за детайлите, включително т. нар. GILTI доход, който позволява на федералното правителство да облага с данък корпоративните приходи в чужбина. Някои политици са загрижени, че промените в този лихвен процент могат да го изстрелят до над 15% в световен мащаб и от своя страна да направят САЩ неконкурентоспособна в сравнение с други страни.

Вътрешната политика, включително продължаващите партийни различия относно начина, по който тези глобални данъчни правила трябва да бъдат преработени, също може да се окаже пречка за Конгреса да приеме части от цялостната сделка.

Докато министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън заяви, че Конгресът може да приеме разпоредбите, свързани с глобалната минимална корпоративна данъчна ставка без републиканска подкрепа, усилията да се определи кои други правителства могат да облагат с данък най-големите компании в света вероятно ще се нуждаят от двупартийно одобрение в Сената на САЩ.

Републиканските депутати вече предложиха да не подкрепят сделката.

Мисля, че това е малко вероятно да се случи“, каза републиканският сенатор Патрик Туми на неотдавнашно изслушване на Банковия комитет във връзка с необходимостта от т. нар. свръхмнозинство от две трети от тази камара, за да гласува в подкрепа на глобална данъчна сделка. „Промяната на тези договори изисква ратификация в Сената. Няма как да го заобиколят.“

Продължаващите борби за това как отделните държави могат да облагат с данъци корпоративните гиганти също трябва да бъдат преодолени преди предложената реформа да влезе в сила.

Вашингтон иска държавите с вътрешни цифрови данъци да отменят тези налози като част от предстоящата сделка, въпреки че представители на ЕС подчертаха, че ще направят това едва след като окончателната сделка - обхващаща и двете части на предложенията на ОИСР - стане закон.

Докато тези цифрови такси са насочени главно към големите технологични компании като Apple и Google, по-малките американски фирми също попадат в мрежата на законодателството. Политиците в САЩ настояват тези играчи да бъдат изключени от обхвата на едностранните мерки на държавите.