Нито една българска компания няма да се облага с 15% данък печалба

Г-н Дацов, решението на Министерски съвет за присъединяване на България към инициативата на ОИСР за глобален минимален корпоративен данък означава ли всъщност вдигане на корпоративния данък в България на 15%?

Първо, това е даване на мандат за водене на преговори, което е ранен етап или поне това става ясно от решението, взето на правителствено заседание. Няма как да означава цялостно вдигане на корпоративния данък от 10 на 15%. Самата инициатива BEPS (бел. р. - Base erosion and profit shifting) преди всичко е с акцент върху промяна в начина на облагане и отчитане на печалбите, тъй като не винаги печалбата се облага там, където е генерирана, особено в Европейския съюз. Възможността за трансферно ценообразуване позволява прехвърляне на печалби между отделните страни и избягване на облагането. В момента всъщност инициативата е върху дигиталните компании, които може да се каже, са и най-големите в света. Те са наднационални и е редно все пак да бъдат облагани в страната, в която са генерирани печалбите им. След като компанията е на територията на България и българските граждани са допринесли за генерирането на тази печалба, редно е да бъдат платени данъци и към българската държава и това да отиде в българския бюджет, а не някъде другаде.

Тоест може да се каже, че това е добре за България, защото тези компании ще плащат повече данъци тук?

Да, на този етап няма българска компания, която да влиза в обхвата на този данък от 15%, защото става въпрос за компании, които имат оборот от над 750 млн. евро. Такава българска компания няма в момента, а ако се появи след време някоя с такъв мащаб, предполагам, че ще се радва да си плаща данъците.

Възможно ли е вдигането на данъка за тези големи мултинационални компании, като Facebook, Google, които оперират в България, да се отрази негативно на търговските им партньори тук, които може да бъдат и български фирми?

Не би трябвало, тъй като това е данък печалба и няма как да се пренася върху хората или партньорите. Тези мултинационални компании в момента са генерирали значителни печалби и просто си спестяват налозите върху тях. Идеята за облагането им тръгна от Франция, която е огромен пазар, но същата е ситуацията в САЩ, където част от тези компании са създадени. Това не им пречи да действат рационално и ако има легални пътища, да оптимизират плащането на данъци, което за някои компании изненадващо е близко до нулата. В момента сме свидетели на факта, че страните в края на краищата преодоляха егоизма и чувствителността си по тези въпроси.

От друга страна имаме нов тип бизнес и нов тип начин на правене на бизнес и старите правила вече не важат и поради тази причина ОИСР – организацията с най-голям капацитет в тази сфера, която се занимава с правила, принципи в данъчната сфера и уреждането на добрите практики – пое ролята на посредник, който трябва да изработи тези правила. ОИСР е водеща и е в позицията на балансьор, посредник между държавите.

Специално за облагането на дигиталния бизнес ОИСР работи поне от няколко години, т.е. това не е инициатива отскоро. Напомням, че България се опитва да се присъедини към ОИСР, т.е. активно работим, синхронизираме практики, сътрудничим си. Това, което се получи – бивши министри, хора на правителствено ниво, а и журналисти – да реагират по този начин, е меко казано странно. Цялата тази изненада, която се получи по веригата, се оказа странна.

Може би нямаше широко проведено обществено обсъждане каква да бъде позицията на България по въпроса?

Като цяло процесът е двустранен. Не е задача само на министерство на финансите и службите, тъй като касае не само тях, а е въпрос на бизнес организациите и медиите. Някъде видимо всички се загубиха по тази линия. Това, което се случи в последните два дни, е политическа партия да говори неща, от които нямаше почти нищо вярно. Това предизвиква недоумение, каквото предизвика и мълчанието на работодателските асоциации.

Темата е доста важна, касаеща много хора. В момента темата касае големи корпорации, само че дигиталният бизнес ще се разраства и обхватът и начинът на третиране на дигиталния бизнес ще става все по-важен и по-важен. Де факто една голяма част от бизнеса може като място на правене на бизнеса да бъде на другия край на планетата и това ще се случва все по-често, като очевиден пример е електронната търговия. Ето защо темата е важна - тя регулира бъдещето.

Смятате ли все пак, че за позицията на България по този въпрос трябваше да се изчака излъчване на редовно правителство?

Не мисля. Тази позиция е изработвана от близо година. Изненада е, че хора от предишното правителство реагират по този начин. Това няма как да е нова тема за правителството. Ние водим преговори, има мисии на ОИСР вече втора година. Опитваме се да станем страна член на ОИСР. Има преговорен екип, участват външно министерство, министерство на финансите, министерство на икономиката. И сега някой твърди, че не е имал представа за това нещо…

Ние преговаряме от една година и изведнъж чисто политически имаме учудени хора. Те какво са правили? Би трябвало да знаят това нещо. Дали са мандат служителите да преговарят, да се срещат с представители на ОИСР. Неприятният усет е за липсата на компетентност на управленско ниво, липса на приемственост в администрацията. Хора, които са в министерствата от един месец, няма как сами да изготвят и да представят такава позиция за мандат за преговори. Това е предварително съгласувано, подготвена е позицията, разговаряно е с партньорите, така че това не е станало в последния месец.

Все пак, ако новото правителство има други идеи, то свободно може да оттегли мандата за преговори. Подписването и крайното решение няма да е на служебно правителство. Решението от миналата седмица е техническа част, даване на съгласие някой да отиде да преговаря за това какво точно се случва, какъв е механизмът и детайлите, които са важни при такива международни договори.