Срокът за искане на дерогацията за ТЕЦ-овете зависи от МОСВ
БЕХ трябва да поиска да отпадне конфиденциалността в доклада на БАН за АЕЦ \"Белене\"
Удължаването на срока за искане на дерогация от ЕК за българските въглищни централи зависи
от това кога Министерство на околната среда и водите (МОСВ) ще анализира възможността
за промяна на този срок. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка
Петкова пред Economic.bg по
повод поисканото удължаване на времето за кандидатстване за дерогация за новите
еконорми на ЕС с още 6 месеца.
„Колегите от МОСВ
са тези, които ще преценят и ще кажат дали този срок ще бъде удължен и с колко”,
каза Петкова.
Изискванията за
т.нар. дерогация са уредени в наредба, която е свързана с издаване на
комплексните разрешителни, която е от компетентността на Министерство на
околната среда и водите (МОСВ). Там определеният срок за подаване на искането е
до февруари 2018 г.
Това, което големите горивни инсталации са представили като информация в Министерство на енергетиката и са депозирали като официални писма в МОСВ, е свързано с отправеното от тях искане за удължаване на този срок по наредбата. „Наредбата е нормативен акт на МОСВ и централите поискаха удължаване от ведомството до август 2018 г., така че да могат да подготвят в максимална степен анализите във връзка с искането на тази дерогация”, каза Петкова.
Тя обясни, че това се налага поради факта, че трябва да се правят измервания и анализи, които досега никога не се е налагало да бъдат правени, а дори за някои от показателите няма и референтни норми. „Мисля, че има голяма доза основателност в това искане и за нас е важно всяка централа да се подготви максимално добре”, каза Петкова.
По думите ѝ Министерство на енергетиката помага и съдейства чисто логистично на централите, за което беше създадено и специално звено в ресорното ведомство. Тя добави, че регулярно се правят срещи, за да се обсъди коя централа до къде е стигнала с анализите си.
Министърът коментира и темата за АЕЦ „Белене” и дългоочакваният доклад на БАН, на база на който трябва да се реши бъдещето на проекта.
На въпрос на журналисти, че този чакан доклад вече предизвиква смях, тя отговори, че темата за доклада на БАН относно анализа на АЕЦ „Белене” не трябва да предизвиква смях и всички трябва да имаме малко търпение. „Ние не бива да повтаряме стари грешки и ще припомня само, че имаше прогноза за стартирането на „Белене” през далечната 2003 г., която казваше, че през 2010 г. ще има режим на тока, нали не искаме да се стига до подобни ситуации”. Тя каза, че като министър на енергетиката и от Български енергиен холдинг не искат да чуват подобни прогнози.
Според Петкова окончателният доклад на БАН ще бъде готов всеки един момент. Тя заяви, че въпреки клаузата за конфиденциалност по доклада ще бъде поискано от страната възложител (БЕХ) да оповести всички резултати от анализа, така че да са достъпни за обществеността.
„Трябва по-най-добрия начин да оползотворим това, което притежаваме, а то е площадка за 1.5 млрд. лева и оборудване за над 1 млрд. лв. В различните варианти има 90 комбинации за бъдещето на АЕЦ „Белене”, които са финансови и математически модели, които БАН ще обясни”, добави министърът.
По думите й екипът на БАН е изключително сериозен и в него работят представители на седем института на Академията. Този анализ и сценариите в него ще послужат като базова информация за бъдещите преговори. „За нас е важно да видим коя ще бъде червената линия, която не можем да прекрачим при преговорите за реализацията или съответно нереализация”.
Има готовност проектната компания за реализация на АЕЦ „Белене” да бъде готова по най-бързия начин, след като излезе докладът. Тя добави, че Министерство на енергетиката на изключва нито един вариант за бъдещето на централата.
По повод продажбата на ТЕЦ „Варна” министър Петкова заяви, че ще бъде много добре за българската енергетика, ако той отново стане част от нея. „Много ще се радвам, ако това стане факт. Доколкото разбирам заявките за това са налице, затова сега остава да видим дали ще бъде реализирано”.