Свободният пазар на ток ще вдигне цените, но ще последва спад
НЕК се нуждае от дълбочинни реформи, смята Иван Хиновски
~ 2 мин.
Ако се отчете опита на другите европейски страни, преминали през фазата на либерализация на енергийния пазар, може да се каже, че първоначалното вдигане на цените ще е спекулативно. Смятам така, защото всички продавачи на продукта енергия ще се опитат да максимализират печалбите си. Ще се получи, обаче, една ответна реакция, наблюдавали сме това в други страни, и потреблението ще се свие като следствие. Това гарантирано ще се случи и на българския пазар, след което ще има връщане на цените на производителите назад, а оттам - и на борсата. На това мнение е Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум.
На нашата енергийна борса й предстои допълнително изграждането на два много важни сегмента, които също ще повлияят на балансирането на цените. Под балансиране разбирам нормализиране. Това е платформата за дългосрочни договори, на която се търгува 80% от енергията в България. И на която, в случай, че се появят повече субекти, офериращи енергия, ще има влияние и на дългосрочните договори.
Всички крайни снабдители на енергия, които ни доставят енергия за бита, търгуват именно на базата на такива дългосрочни договори, т.е. там акцентът върху регулирането на цената за бита трябва да бъде в отварянето на прозрачна дългосрочна търговия.
Когато говорим за цени, за мен е много по-важно да кажем, че досега реформите в НЕК не са дълбочинни. На НЕК му предстои да премине през една изключително тежка фаза на реформи. Такава, каквато бе извършена в Румъния, в резултат на което себестойността на електроенергията спадна с 35%, а износът се повиши с над 35%. И изведнъж тяхната компания стана изключително печеливша, в скоро време дори ще се листва на борсата. В такава посока би могла да се движи и НЕК.
Това, обаче, е свързано с редица непопулярни мерки като съкращаване на 35% от състава на компанията, смяна на ръководствата във всички сектори. Като се започне от управлението на инвестиционните проекти, оперативната дейност, ПР-а, счетоводство, дългосрочните договори, търговията и др. В Румъния всички тези хора бяха заменени от опитни кадри, работили в частния бизнес.
На този фон в България не искаме да си признаем, че имаме управленска немощ в някои от държавните енергийни компании. Тези нови хора трябва да дойдат с определени мисии - да повишат експортните възможности на компанията, да се намали себестойността на енергията, да се намали дългът. Това са количествени показатели, по които ще се оценява ефекта. Румъния е близка до нас като манталитет, но там реформата в енергетиката се дава като успешен пример, от който можем да се поучим и ние.
